Любов извън закона
- Автор: Джонсон Сьюзен
- Язык: болгарский
- Переводчик: Красимира Матева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Любов извън закона». Краткое содержание книги:
— Те са страхливци. Джони, щом атакуват една жена.
— И ние ще ги научим на добри обноски — отвърна тихо владетелят на Рейвънсби.
Късно същата нощ, след като Елизабет бе заспала дълбоко, Джони се отправи към оръжейната зала, където трябваше да го чакат помощниците му. Той ги запозна с плана си за нападение на имението на Греъм.
— Искам след два дни хиляда души да ме чакат при Картър Бар — започна Джони, застанал точно под вимпела, който един от предците му беше извоювал от англичаните при Банокбърн. — Придвижването дотам трябва да стане на малки групички, ще се срещнем вечерта. Ще ни трябват въжени стълби и куки.
Гласът му беше безизразен, даваше нарежданията си спокойно, като че ли не ставаше дума за кървава хватка.
— За това не трябва да се говори с никого. Не искам за намеренията ни да научат нито братята Греъм, нито жена ми. Ще бъдем по-многобройни, на всяка цена трябва да ги убием.
Джони каза на Елизабет, че трябва да отиде за няколко дни в Джедбърг, за да уреди поземлените проблеми на братовчед си. Когато се сбогуваше, постоя още малко при нея, без да пуска ръката й, като че ли искаше да гравира образа й в паметта си.
Тя бе облечена в широка тъмночервена рокля. Тежките й светли коси бяха навити на кок на тила, а на раменете си беше наметнала бродиран шал, за да се предпази от януарския студ.
— За първи път се разделяме, откакто сме женени. Страшно ще ми липсваш…
Тя вдигна пълните си със сълзи очи към него.
— Защо да не мога да дойда с теб?
— Знаеш, че не трябва да яздиш, скъпа… заради бебето. Може да стане нещо.
— Защо да не те следвам с карета? Ще кажем на кочияша да кара бавно…
Джони хвана ръцете й в своите.
— Пътищата са страшно замръзнали. Колкото и бавно да се движи каретата, тя пак ще се клати силно и ще те разтърсва. А аз се връщам след два дни. Най-много — три. Ще ти пращам писмо всеки ден.
— Съжалявам — въздъхна Елизабет, — че съм толкова привързана и прилепчива. Сигурно се дължи на бебето, че съм толкова емоционална… но напоследък така се страхувам. Нали ще се пазиш?
— Не е толкова далеч — отвърна уклончиво той. — В Джедбърг не ме грози никаква опасност.
И Джони нежно стисна пръстите й.
— А сега ме целуни и се прибирай. Ще се простудиш, ако постоиш още малко тук.
Десетина конници мълчаливо го очакваха пред къщата в пълно бойно снаряжение.
— Прегърни ме — прошепна Елизабет. Насълзените й очи го зовяха безмълвно.
Младият мъж я притегли към обятията си. Тя изглеждаше някак дребна до мощното му тяло, копринената бродерия на шала и фината вълнена материя на роклята й му се струваха твърде меки под кожените ръкавици, а нещастният й вид разбиваше сърцето му.
— Ти си моят живот — прошепна той. Уханието, достигащо до ноздрите му, напомняше за нежната й кожа, за нощите, прекарани в обятията й.
— Тогава ме вземи със себе си — каза умолително Елизабет, притискайки се към него, а зелените й очи бяха потъмнели от мъка.
— Не мога.
Тя разпозна непоколебимостта в гласа му и като срещна погледа му, попита за свое собствено успокоение:
— Само два дни?
Джони кимна.
— Обещано?
— Обещано — отвърна тихо той, внасяйки мислено поправка в плановете си.
— Няма да мога да спя без теб.
— Нито пък аз — прошепна мъжът, който никога и не беше отдавал сърцето си на друга.
— Нали няма опасност да те ранят? — Гласът й потрепера.
Джони поклати глава, наведе се и целуна обляната й сълзи буза.
— Ще броя часовете — промълви той, притискайки я силно, преди да я пусне. — Грижи се за нашето дете — добави много тихо и се отдалечи.
Махна й от седлото и пришпори коня си. В края на дългата алея спря, за да погледне за последен път дребната фигурка на жена си, стояща там, където я беше оставил. Зад нея се извисяваше огромната снага на Голдихаус.
— Ще се върна, ако даде Бог — прошепна той и вдигна ръка, за да поздрави жена си, още нероденото си дете и столетния дом на фамилията Кари.
Малката войска на рода Кари се събра край Картър Бар същата вечер. Все още на седлото, след като бе яздил без почивка в продължение на часове и несигурен това, което го очакваше, Джони написа бележка на Елизабет:
Нямам време да ти кажа друго освен това, че те обичам повече от всичко на света и че очаквам с нетърпение мига, когато ще мога да те прегърна. Ти си в сърцето ми сега и завинаги.