Потомците на Шанара

Отстъплението беше агонизиращо бавно. Морган се умори, а щом силите му започнаха да го напускат, същото стана и с Меча на Лий. Когато можеха, тичаха, но все по-често Призраците препречваха пътя им. Пар напразно се опита да призове магията на молитвената песен — тя не дойде Опита се да не мисли какво значи това, а да разгадае как я бе освободил преди малко. Дори сега добре владееше мислите си. Как успя така да му се изплъзне? Как така магията доведе онази светлина, която беше нещо истинско, а не илюзия? Може би просто много беше искал? Какво се бе случило с него?

Като по чудо стигнаха до стената и опряха гърбовете си на нея. Отгоре в парка се чуваха викове и светеха фенери. Битката им с Призраците бе вдигнала под тревога федералния патрул. След малко всичко щеше да е блокирано.

— Куките! — извика Падишар.

Пар бе загубил своята, но тази на Кол все още висеше на рамото му. Той се отдръпна, освободи въжето и хвърли нагоре желязото. То излетя извън погледа им и се закачи. Кол го изпробва.

Падишар притисна Пар до стената и очите им се срещнаха. Зад него Дупката за миг се изпразни.

— Качвай се! — грубо заповяда той. Дишаше бързо и тежко. Придърпа и Кол. — И двамата. Качвайте се, докато сте вън от опасност, след това бягайте в парка. Дамсън ще ви намери и ще ви върне при Издатината.

— Дамсън — глухо повтори Пар.

— Забрави подозренията! Моите също! — нетърпеливо прошепна бунтовникът. В суровите му очи проблесна тъга. — Повярвай й, момче, тя е по-добрата ми половина!

Призраците отново се появиха от тъмнината, а дишането им бе като съскане в нощния въздух. Морган се беше вече отблъснал от стената, за да ги пресрещне.

— Махай се оттук, Пар, извика той през рамо.

— Но вие… — започна Пар.

— Проклятие! — избухна другият. — Оставам с планинеца, за да видя, че сте избягали! Не правете излишни жестове! — Хвана грубо рамото на Пар. — Каквото и да се случи с нас, ти трябва да живееш! Магията на Шанара ще спечели тази битка един ден, а ти си този, който трябва да я използва! Сега тръгвай!

След това Кол се зае да бута и дърпа Пар по въжето. То беше с възли, така че бързо започнаха да се изкачват. Сълзи на безсилие се появиха в очите му. Кол се движеше след него, караше го да бърза, а скулестото му лице бе плувнало в пот.

Пар се спря само веднъж, за да погледне надолу. Призраците нападаха Падишар Крийл и Морган Лий, които бяха опрели гърбовете си в стената.

Прекалено много Призраци! Отново погледна нагоре, яростно стисна зъби и продължи да се катери в мрака.

Морган Лий не се обърна, когато звукът от стържещите по стените ботуши заглъхна. Очите му гледаха обграждащите ги Призраци. Усещаше, че Падишар стои до лявото му рамо. Призраците вече не ги атакуваха. Стояха на ръба на гората. Разбираха какво може оръжието на Морган и станаха внимателни.

Безмозъчни същества, горчиво си помисли планинецът. Можех да си избера и по-добър край.

Замахна към най-близкия от Призраците и всички отстъпиха.