Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
Кенилуърт [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Кенилуърт [bg]

Электронная книга - «Кенилуърт [bg]». Краткое содержание книги:

„Хората, които природата е лишила от естетическо чувство и които разбират поезията посредством разсъдъка си, а не със сърцето и духа, въстават против историческите романи, като считат за незаконно обединяването на историческите събития с частните произшествия. Но нима в действителността историческите събития не се преплитат със съдбата на обикновения човек и, обратно — нима обикновеният човек не взема понякога участие в историческите събития?“
С тези редове, писани преди почти сто и петдесет години, великият руски критик В. Г. Белински пламенно утвърждава мястото па Уолтър Скот (15. VIII. 1771 — 21. IX. 1832) и на създадения от него исторически роман в тогавашната европейска литература. Днес историческият роман, получил достатъчно широко разпространение и достатъчно високо признание, вече не се нуждае от защита. Правото на литературата да пресъздава исторически събития, като изхожда от собствените си принципи, не се оспорва. Но това свое право тя дължи в извънредно голяма степен на „автора на «Уейвърли»“, както се е подписвал Скот под редица свои произведения, появили се на бял свят след шумния успех на знаменития роман.
Преди да се отдаде изцяло на „историческата проза“, Уолтър Скот, син на шотландски юрист и сам започнал трудовия си път като адвокат и съдебен секретар, се утвърждава като изтъкнат поет, автор на балади и поеми с подчертано романтически характер, силно повлияни от шотландското фолклорно творчество, като автор и на редица литературно-критически и исторически трудове, като авторитетен и редовен сътрудник на периодичния литературен печат. Сюжетите на повечето от поемите на Скот от този начален период на неговото литературно творчество са почерпани от средновековието. Необичайното, тайнственото, страшното са техен неизменен белег.
По-късно, когато създава поредицата от забележителни исторически романи след „Уейвърли“, които му донасят световна известност и признание: „Айвънхоу“, „Кенилуърт“, „Куентин Дъруърд“, „Удсток“, „Красивото момиче от Пърт“ и др., Уолтър Скот също използува теми и сюжети от средновековната действителност, но вече с една съществена отлика в подхода към историческия материал. Без да се отказва от екзотичното, от тайнственото и необикновеното. Скот съсредоточава вниманието си преди всичко върху значителни социално-исторически конфликти, стреми се да проникне дълбоко в социалната, в класовата същност на историческите събития, които описва, отнася се с разбиране и съчувствие към съдбата на народа. Тези елементи на реализъм в изображението на събития и герои стават определящи черти на най-добрите исторически романи на Уолтър Скот, които оказват огромно влияние върху развитието на английската и европейската литература и по-специално върху развитието на историческия роман.
„Кенилуърт“ е тъкмо едно от тези значителни произведения на Скот, които дават достатъчно точна представа за творческия почерк на писателя, за последователното прилагане на принципа на историческия подход към описваните събития. Действието на романа се разгъва в два пласта. Историческият подход, за който стана дума, се изразява преди всичко в реалистичното, придържащо се близо до фактите описание на нравите и взаимоотношенията в английския двор по времето на кралица Елизабет. Дворцовите конфликти и интриги, безмилостната борба за влияние и за спечелване на благоразположението на кралицата, каквато е борбата между лорд Съсекс и граф Лестър, са пресъздадени правдиво и убедително. Плод на тези конфликти и интриги е и смъртта на една от героините на романа, Еми Робсарт, чийто брак с могъщия фаворит на кралицата граф Лестър е бил пречка за неговата политическа кариера.
Наред с този, да го наречем исторически пласт, в „Кенилуърт“ има и други сюжетни линии, свързани с усилията на младия Тресилиан да спаси Еми Робсарт, да предотврати зловещите замисли на хората от обкръжението на граф Лестър, начело с неговия щалмайстор Ричард Варни. В разгъването на тези сюжетни линии Уолтър Скот дава пълна свобода на своето неизтощимо въображение. Майстор на занимателната интрига, той изгражда живо, динамично действие с все по-нарастващо напрежение, редувайки епизод след епизод, изпълнени с неочаквани обрати, със сложни ходове на героите, въвлечени в една безкомпромисна борба. Така двете основни достойнства на романа — верността към историческите факти и занимателността — взаимно се допълват и обогатяват, и правят от „Кенилуърт“ привлекателно четиво за съвременния читател.
1 ... 104 105 106 107 108 109 110 111 112 ... 227
Перейти на страницу:

Придворните, придружавали кралицата в тази разходка, бяха поканени с кралска гостолюбивост на разкошен пир в една от залите на двореца. Самата кралица не удостои масата с присъствието си съобразно схващането си за скромност и достойнство кралицата-девственица в подобни случаи обикновено се задоволяваше с лека и скромна закуска в уединение или в обществото на две-три от най-обичаните придворни дами. След угощението придворните отново се събраха около своята кралица в прекрасните градини на кралския дворец. В един момент Елизабет неочаквано попита най-близкостоящата до нея придворна дама и нейна любимка къде е младият рицар Без Плащ.

Лейди Паджет отговори, че е видяла преди малко мистър Роли да стои до прозореца на малкия павилион, чиято фасада гледаше към Темза, и да пише нещо по стъклото с диаманта на пръстена си.

— Този пръстен му го дадох аз, като скромно обезщетение за похабения му плащ — каза кралицата. — Елате, Паджет, да видим как се е възползувал от него. Мисля, че вече го познавам достатъчно добре — той е изключително остроумен младеж.

Те тръгнаха към павилиона, недалече от който все още се скиташе младият кавалер като ловец на птици, дебнещ край поставената от него мрежа. Кралицата се приближи до прозореца, на чието стъкло Роли бе изписал с нейния подарък следния стих:

Нагоре се стремя, но ме е страх.

Елизабет се усмихна и два пъти прочете стиха — веднъж отмерено за лейди Паджет и веднъж за себе си.

— Добре започнато — каза тя, след като помисли миг-два, — но музата явно е изоставила младия остроумец още в началото на работата му. Да му направим ли добрината, лейди Паджет, и да го довършим вместо него? Хайде, опитайте поетическите си дарби.

Лейди Паджет, която беше прозаична до мозъка на костите си като всички придворни дами, решително заяви, че е неспособна да помогне на младия поет.

— В такъв случай, ние сами трябва да принесем жертва пред олтара на музите — рече Елизабет.

— Ничий друг тамян не би им бил по-приятен — угоднически каза лейди Паджет — и ваше величество ще окаже такава чест на парнаските дами…

— Млъкнете, Паджет — прекъсна я кралицата, — вие светотатствате спрямо деветте безсмъртни сестри. Впрочем те също са девственици и би трябвало да бъдат по-снизходителни към една девствена кралица. Но чакайте, какъв беше неговият стих?

Нагоре се стремя, но ме е страх.

Поради липса на по-добър може да се предложи и следният отговор:

Недей мечта, щом толкова си плах.

Като чу това сполучливо допълнение, придворната дама възкликна от радост и учудване. Разбира се, и по-лоши стихове са се посрещали с възхита, дори когато са били дело на не толкова високопоставен автор.

Окуражена от похвалата, кралицата свали своя диамантен пръстен и каза:

— Ще накараме кавалера да се учуди, когато види стиха си завършен без негово участие.

И под стиха на Роли тя написа собствения си стих.

Кралицата излезе от павилиона и като се отдалечаваше бавно и често поглеждаше назад, видя младия кавалер да полита като птица към мястото, където я бе видял да стои преди малко.

— Исках да се уверя, че шегата ми е сполучила — каза кралицата.

Като се посмя с лейди Паджет по повод на тази случка, тя бавно се отправи към двореца. Когато се прибираха, Елизабет предупреди придружницаха си да не казва никому за услугата, която бе направила на младия поет, и лейди Паджет обеща да пази най-строго тайната, с мълчаливата уговорка обаче да направи изключение за Лестър, на когото нейно благородие побърза да разкаже за случилото се, без да подозира какво неудоволствие му доставя с това.

Междувременно Роли се промъкна до прозореца и с трепет прочете насърчителните думи, с които сама кралицата го приканваше да следва докрай дръзновения си път. После се върна при Съсекс и свитата му, които вече се канеха да отплават обратно нагоре по реката. Сърцето му туптеше развълнувано, препълнено от удовлетворена радост и от надежди за бъдеща прослава.

От уважение към графа никой не отвори дума за ласкавия прием на Роли в двореца, докато не слязоха от лодката и не се събраха в голямата зала на замъка Сей. Изтощен от доскорошната болест, както и от вълнението и тревогата през деня, лордът се оттегли в покоите си с нареждането веднага да му изпратят неговия способен лечител Уейланд. Не намериха обаче ковача никъде и докато една част от свитата продължаваше с присъщото си военно настървение да го търси и да го проклина, загдето го няма, останалата част се събра около Роли, за да го поздрави с изгледите за бъдещите му успехи в двора.

1 ... 104 105 106 107 108 109 110 111 112 ... 227
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)