Островът от предишния ден
- Автор: Эко Умберто
- Язык: болгарский
- Переводчик: Толя Радева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Островът от предишния ден». Краткое содержание книги:
Този път Еко е избрал XVII век за своята виртуозна игра с огледала, в които се мяркат образите на Галилей, Монтеверди, Караваджо, Сервантес, Рубенс, Шекспир, Вермеер, Паскал… Дневник на корабокрушенец, загадъчен остров, заговори, любовни послания и афоризми — какво ли няма в този превъзходен роман, една истинска енциклопедия, чието богатство предизвиква читателя, мобилизира ума и сетивата му, поднася му ключ към отминалото хилядолетие.
— Е, какво, mein lieber Robertus — казваше после, — да не би ти мене забравил си и мислиш, че аз костенурка, дето лови се на гръб претърколена? Хайде, пак побутни ме, така, помогни ми стигна онзи ръб, ето, така, че на човека изправен стоеж подобава.
Не може да се каже, че при всичките тези злополучни операции олиото си оставаше гладко като олио, и след малко и двамата експериментатори се озоваха пихтиеносни и, което е още по-лошо, маслобойни — ако контекстът позволява това образувание на хрониста, без да следва да се обвинява за него източникът.
Когато отец Каспар вече губеше надежда, че ще успее да се добере до стола, Роберто отбеляза, че може би трябваше първо да се изпразни вместилището от маслото, после да се намести в него легенът, след това отецът да се качи и накрая да се налее пак вътре маслото, с покачването на чието равнище легенът, а с него и звездоброецът, щяха да се издигат, плавайки на повърхността.
Тъй и сториха с големи похвали на учителя за съобразителността на ученика, докато наближаваше полунощ. Не че цялото създаваше впечатление за особена стабилност, но ако отец Каспар внимаваше да не се движи безразсъдно, можеха да се хранят добри надежди.
По едно време Каспар възликува:
— Сега аз виждам тях!
Викът го принуди да мръдне нос; далекогледът, който беше по-скоро тежичък, понечи да се изплъзне от халката си, той вдигна ръка, за да го задържи, движението на ръката измести рамото и легенът без малко щеше да се преобърне. Роберто заряза хартии и часовници, подхвана Каспар, възстанови равновесието на цялото и призова астронома да стои мирно, описвайки с тази своя зрителна тръба най-предпазливи движения, и най-вече без да изразява емоции.
Следващото известие бе дадено с шепот, който, прокънтявайки от шлема, сякаш отекна дрезгаво като адска тръба:
— Аз виждам тях отново. — И с премерено движение закрепи далекогледа към нагръдника си. — Oh, wunderbar! Три звездици са от Юпитер на изток, една само на запад… Най-близката явява се по-малка и е… чакай… ето, на нула минути и трийсет секунди от Юпитер. Ти пишеш. Сега почти докосва Юпитер, след малко изчезва, внимавай да запишеш час, когато тя изгубва се…
Роберто, който беше напуснал мястото си, за да се притече на помощ на учителя, бе взел пак табличката, на която трябваше да отбелязва времената, но беше седнал с гръб към часовниците. Извърна се отведнъж и събори махалото. Пръчката се изхлузи от клупа си. Роберто я грабна и се помъчи да я провре отново, но не успяваше. Отец Каспар вече му викаше да отбележи часа, Роберто се обърна към часовника и при това движение бръсна с перото мастилницата. Поривисто я изправи, за да не изгуби цялата течност, но събори часовника.
— Записал ти часа? Давай махало! — викаше Каспар, а Роберто отвръщаше: „Не мога, не мога.“
— Как можеш ти не, глупако! — И не чувайки отговор, продължаваше да вика: — Как можеш ти не, скудоумнико?! Отбелязал, записал, бутнал махало? Тя изгубва се, хайде!
— Изгубих, не, не изгубих, счупих всичко — каза Роберто.
Отец Каспар отстрани далекогледа от шлема, погледна с крайчеца на окото си, видя махалото на парчета, часовника преобърнат, Роберто с ръце, изплескани с мастило, не се сдържа и избухна в едно „Himmelpotzblitzs-herrgottsakrament!“205, което разтърси цялото му тяло. В този необмислен порив наклони премного легена и се хързулна в маслото на ваната; далекогледът се изплъзна и от ръката, и от ризницата му, и засилен от клатенето на кораба, се изтърколи по цялата надстройка, заподскача по стълбичката и стоварвайки се на палубата, се отплесна по задницата на едно оръдие.
Роберто не знаеше човека ли първо да спасява, или инструмента. Човекът, бъхтейки се в оная гранивост, му кресна величаво да пази далекогледа, Роберто хукна да преследва Хиперболата бегълка и я намери сплескана и с двете лещи на сол.
Когато Роберто най-после измъкна от маслото отец Каспар, който приличаше на пържола, готова за тигана, той чисто и просто отбеляза с героично твърдоглавие, че не всичко е изгубено. Телескоп имаше и друг, също толкова мощен, монтиран на Малтийската Наблюдателница. Оставаше само да отидат да го вземат от Острова.
205
Himmelpotzblitzsherrgottsakrament! (нем.) — Господ да го убие! — Б.пр.