Островът от предишния ден
- Автор: Эко Умберто
- Язык: болгарский
- Переводчик: Толя Радева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Островът от предишния ден». Краткое содержание книги:
Този път Еко е избрал XVII век за своята виртуозна игра с огледала, в които се мяркат образите на Галилей, Монтеверди, Караваджо, Сервантес, Рубенс, Шекспир, Вермеер, Паскал… Дневник на корабокрушенец, загадъчен остров, заговори, любовни послания и афоризми — какво ли няма в този превъзходен роман, една истинска енциклопедия, чието богатство предизвиква читателя, мобилизира ума и сетивата му, поднася му ключ към отминалото хилядолетие.
Че нашата Луна влиза понякога в затъмнение, когато минава в сянката на Земята, е нещо добре известно, както е известно на всички астрономи кога ще настъпят лунните затъмнения, и го постановяват ефемеридите. Нищо изненадващо значи, че и луните на Юпитер си имат своите затъмнения. Дори, поне за нас, те имат по две — едно същинско затъмнение и една окултация.
Наистина Луната изчезва от очите ни, когато Земята се вмъкне между нея и Слънцето, но спътниците на Юпитер се изгубват от погледа ни на два пъти, когато минават зад и когато минават пред него, като се сливат със светлината му, и с един добър далекоглед могат чудесно да се следят техните появи и изчезвания. С неоценимото предимство, че докато лунните затъмнения настъпват веднъж на много време и траят прекалено дълго, тези на юпитеровите спътници настъпват често и са доста бързи.
Е, да предположим, че часът и минутите на затъмненията на всеки спътник (понеже всеки следва орбита с различен обхват) са точно изяснени за даден известен меридиан и го засвидетелстват ефемеридите; оттук нататък е достатъчно да успеем да установим часа и минутата, в които затъмнението се проявява на меридиана — неизвестен, — където се намираме, и вече сметката е лесна, и е възможно от нея да се изведе дължината на мястото на наблюдението.
Вярно, имаше малки неудобства, за които не си струваше да се говори на един профан, но начинанието би се удало на някой добър математик, който да разполага с измерител за времето, ще рече с perpendiculum или махало, или Horologium Oscillatorium, както щем да го наречем, способен да отрази с абсолютна точност дори разликата от една-единствена секунда; item, да има два нормални часовника, които да му посочат вярно началния и крайния час на явлението, както на меридиана на наблюдението, така и на този на Железния остров; item, с помощта на таблицата на синусите да съумее да измери големината на ъгъла, образуван в окото от разглежданите тела — ъгъл, който, ако се разбира като разположението на стрелките на часовник, би изразил в минути и секунди разстоянието между две тела и неговото постепенно изменение.
Стига — не е излишно да се повтори — да се разполагаше с онези хубави ефемериди, които Галилей, вече стар и болен, не беше успял да завърши, но които братята на отец Каспар, вече толкова добри в изчисляването на затъмненията на Луната, бяха попълнили сега изрядно.
Какви бяха по-големите неудобства, над които се бяха пенили противниците на Галилео? Че се отнасяше за наблюдения, които не можеха да се извършват с просто око, и беше нужен добър далекоглед или телескоп, все едно как се наричаше? Е, отец Каспар си имаше далекоглед, с отлична изработка, какъвто дори Галилей не беше и сънувал. Че измерванията и изчисленията не били по силите на моряците? Ами че за всички други методи за дължините, с изключение може би на лока, си трябваше направо астроном! Щом капитаните се бяха научили да си служат с астролабията, която също не е нещо достъпно за всеки профан, щяха да се научат да си служат и с далекогледа.
Но, казваха педантите, такива точни наблюдения, които изискват голяма прецизност, могат да се направят навярно от сушата, не и на кораб в движение, където никой не би съумял да задържи далекогледа насочен към небесно тяло, което не се вижда с просто око… Е добре, отец Каспар беше готов да покаже, че с малко сръчност наблюденията можеха да се правят и на кораб в движение.
Накрая някакви испанци бяха възразили, че спътниците в затъмнение не се виждали през деня, нито в бурните нощи. „Може би те мислят си, че човек плясва с ръце и ето ги illico et immediate202, лунните затъмнения на негово разположение?“, ядосваше се отец Каспар. А и кой беше казал, че наблюдението трябва да се прави час по час? Който е плавал от едните до другите Индии, знае, че снемането на дължината не се нуждае от по-голяма честота от тази, която се изисква за отчитането на ширината, а и то не може да се прави — нито с астролабията, нито с балестрилята — в моментите на голямо вълнение на морето. Да имаше как тая благословена дължина да се измерва добре макар и само веднъж на всеки два-три дена, а между едното и другото отчитане можеше да се държи сметка за времето и за изминатия път, както се и правеше с помощта на лока. Само че досега по принуда се беше правило само това в продължение на месеци и месеци.
202
Illico et immediate (лат.) — тутакси и незабавно. — Б.пр.