Островът от предишния ден

— Когато аз кажа хайде, ти гледаш час и пишеш. И веднага залюляваш отвее.

Отвесът се поддържаше от малка метална конструкция, която служеше за висилка на медна пръчица, завършваща с кръгово махало. В най-ниската точка, където минаваше махалото, имаше хоризонтално колело, на което бяха поставени зъбци, но направени така, че едната стена на зъбеца да е под прав ъгъл спрямо плоскостта на колелото, а другата — полегата. Колебаейки се насам и натам, махалото на отиване буташе с шипчето, което се подаваше от него, една четка; тя на свой ред закачаше един зъбец откъм отвесната страна и завърташе колелото. Но когато махалото се връщаше, четчицата едва докосваше полегатата страна на зъбеца и колелото оставаше неподвижно. Ако се обозначаха зъбците с номера, след като махалото спреше, можеха да се преброят преместените зъбци и съответно да се пресметне броят на изтеклите частици време.

— Така ти не принуден си да броиш всякой път едно две три et coetera, а накрая, когато аз кажа стига, спираш махало и преброяваш зъбци, разбрал? И пишеш колко зъбци. После гледаш часовник и пишеш час този или онзи. И когато пак хайде кажа, ти на него един много мощен тласък даваш и започва то пак трептенето. Просто, даже дете разбере.

Разбира се, не се отнасяше за голямо махало, отец Каспар добре го знаеше, но по този въпрос едва-що започваше да се дискутира и чак някой ден щяха да могат да се конструират по-съвършени.

— Работа най-мъчна е и много още трябва да научим, но ако Бог не забранявал die Wette… как ти казваш, залози…

— Облога.

— Да. Ако Бог не забранявал, аз могъл облог направя, че в бъдеще всички тръгнат да търсят дължини и всички други земни явления с махало. Но много трудно е на кораб и трябва ти много да внимаваш.

Каспар каза на Роберто да разположи двата уреда заедно с необходимото за писане на кърмовата надстройка, която беше най-високата обсерватория на цялата Дафна, там, където щяха да монтират Instrumentum Arcetricum. От стаичката изнесоха онези съоръжения, които Роберто беше зърнал, докато още преследваше Натрапника. Бяха лесно преносими, като се изключи металният леген, който бе изкачен на палубата сред проклятия и катастрофални провали, защото не се провираше нагоре по стълбичките. Но какъвто беше жилав, сега, когато трябваше да осъществи замисъла си, отец Каспар проявяваше физическа енергия, неотстъпваща на волята му.

Сглоби почти сам, с някакъв свой инструмент за затягане на гайки, конструкция от железни полукръгове и пръчици, която се оказа скеле с кръгла форма; към него бе прикрепено посредством пръстените кръговото платнище, така че накрая се получи нещо като голяма вана с формата на полукълбо, с диаметър около два метра. Наложи се да го насмолят, за да не пропуска зловонното масло от варелчетата, с което Роберто сега го пълнеше, оплаквайки се от силната смрад. Но отец Каспар, благ като капуцин, му напомняше, че няма да запържват лук в него.