Островът от предишния ден
- Автор: Эко Умберто
- Язык: болгарский
- Переводчик: Толя Радева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Островът от предишния ден». Краткое содержание книги:
Този път Еко е избрал XVII век за своята виртуозна игра с огледала, в които се мяркат образите на Галилей, Монтеверди, Караваджо, Сервантес, Рубенс, Шекспир, Вермеер, Паскал… Дневник на корабокрушенец, загадъчен остров, заговори, любовни послания и афоризми — какво ли няма в този превъзходен роман, една истинска енциклопедия, чието богатство предизвиква читателя, мобилизира ума и сетивата му, поднася му ключ към отминалото хилядолетие.
Опитваше се да го накара да оцени едно явление, в което се криеше нещо невероятно: че ако приливите и отливите отвръщат на зова на луната, би трябвало да ги има, когато я има луната, а не когато тя е от другата страна на нашата планета. Но, напротив, морските обрати продължават и от двете страни на земното кълбо, сякаш гонейки се от шест часа на шест часа. Роберто надаваше ухо към речта за приливите и мислеше за луната — за която през всичките изминали нощи беше мислил повече, отколкото за приливите.
Попита как така от луната ние виждаме все една и само една страна, и отец Каспар обясни, че тя обикаля като топка, държана на връв от някой атлет, който я върти и който не може да види друго освен обърнатата към него страна.
— Но — предизвика го Роберто — тази страна я виждат както индийците, така и испанците; а на луната не става така спрямо тяхната луна, която някои наричат Волва и която е впрочем нашата земя. Подволвяните, които живеят на обърнатата към нас страна, я виждат винаги, докато Отволвяните, които живеят в другото полукълбо, не я познават. Представете си, когато дойдат отсам: кой знае какво ли ще изпитат, като съгледат да блести в нощта диск, петнайсет пъти по-голям от нашата луна! Ще очакват всеки миг да се стовари отгоре им, както древните гали все се боели, че небето ще падне на главите им! Да не говорим за онези, които живеят точно на границата между двете полукълба и които виждат Волва все в мига на изгрева й на хоризонта!
Йезуитът изказа насмешки и ехидности относно небивалицата за обитателите на Луната, защото небесните тела не са от същото естество като Земята и следователно не са подходящи да приютяват живи създания, така че беше по-добре да се оставят на ангелските кохорти, които могат да се пренасят духовно в кристала на небесата.
— Но как биха могли небесата да бъдат от кристал? Ако беше така, кометите, пресичайки ги, щяха да ги строшат.
— А кой на тебе казал, че кометите минавали в етерните области?
Кометите минават в подлунната област, а тук въздух има, както и ти виждаш.
— Нищо, което не е тяло, не се движи. А небесата се движат. Значи са тяло.
— Стига можеш ти измишльотини говориш, и аристотелианец ставаш. Но аз зная защо ти това казваш. Ти искаш и в небесата има въздух, така че вече няма разлика между горе и долу, всичко обикаля, и Земята върти задник си като развратница.
— Но ние всяка нощ виждаме звездите в различно положение…
— Вярно. De facto те движат се.
— Почакайте, не съм свършил. Вие искате Слънцето и всичките светила, които са тела огромни, да правят по една обиколка около Земята на всеки двайсет и четири часа, и неподвижните звезди — или големият пръстен, в който са вградени, — да изминават повече от двайсет и седем хиляди пъти по двеста милиона левги? Ами че точно това би трябвало да става, ако Земята не се завърташе около себе си за двайсет и четири часа. Как могат неподвижните звезди да вървят толкова бързо? На онзи, който живее там, би му се завило свят!
— Ако някой там живеел. Но това epetitio prinkipii207.
И му изтъкваше, че е лесно да се измисли един-единствен аргумент в полза на движението на Слънцето, докато има много повече против движението на Земята.
— Знам добре — отвръщаше Роберто, — че в Еклесиаста се казва terra autem in aeternum stat, sol oritur208 и че Иисус Навин е спрял Слънцето, а не Земята. Но тъкмо вие ме научихте, че ако се чете Библията буквално, бихме имали светлината преди сътворението на Слънцето. Значи Свещеното писание трябва да се чете със зрънце сол; и Свети Августин е знаел, че то често говори more allegorico209…
Отец Каспар се усмихваше и му напомняше, че много отдавна вече йезуитите не разгромяваха противниците си с библейски увърталия, а с необорими аргументи, основани на астрономията, на разума, на математическите и физическите доказателства.
— И какви доказателства, като да речем? — питаше Роберто, докато остъргваше малко мас от корема си.
Като да речем, отвръщаше докачен отец Каспар, могъщият Аргумент на Колелото:
— Сега ти слушаш ме. Мислиш си за едно колело, добре ли?
— Мисля си за едно колело.
— Браво, така и ти мислиш, вместо подражателстваш и повтаряш каквото чул си в Париж. Сега ти мислиш си, че това колело надянато е на една ос, като да е колелото на някой грънчар, и ти искаш това колело да завъртиш. Какво правиш ти?
— Опирам ръце, може би един пръст, на ръба на колелото, мърдам пръст и то се завърта.
— Не мислиш, че по-добре направеше да вземеш оста, в центъра на колелото, и помъчиш се нея завъртиш?
207
Petitio prinkipii — „търсене на началото“; т.е. изхожда се от теза, която сама се нуждае от доказване; изписването на principii с „k“ идва да покаже как звучи за Роберто „тевтонският“ латински на Каспар. — Б.пр.
208
Terra autem in aeternum stat, sol oritur (лат.) — … земята пребъдва довека./ Слънце изгрява… (Екл. 1:4-5). — Б.пр.
209
More allegorico (лат.) — алегорично, по алегоричен начин. — Б.пр.