Островът от предишния ден

— Но как биха могли небесата да бъдат от кристал? Ако беше така, кометите, пресичайки ги, щяха да ги строшат.

— А кой на тебе казал, че кометите минавали в етерните области?

Кометите минават в подлунната област, а тук въздух има, както и ти виждаш.

— Нищо, което не е тяло, не се движи. А небесата се движат. Значи са тяло.

— Стига можеш ти измишльотини говориш, и аристотелианец ставаш. Но аз зная защо ти това казваш. Ти искаш и в небесата има въздух, така че вече няма разлика между горе и долу, всичко обикаля, и Земята върти задник си като развратница.

— Но ние всяка нощ виждаме звездите в различно положение…

— Вярно. De facto те движат се.

— Почакайте, не съм свършил. Вие искате Слънцето и всичките светила, които са тела огромни, да правят по една обиколка около Земята на всеки двайсет и четири часа, и неподвижните звезди — или големият пръстен, в който са вградени, — да изминават повече от двайсет и седем хиляди пъти по двеста милиона левги? Ами че точно това би трябвало да става, ако Земята не се завърташе около себе си за двайсет и четири часа. Как могат неподвижните звезди да вървят толкова бързо? На онзи, който живее там, би му се завило свят!

— Ако някой там живеел. Но това epetitio prinkipii207.

И му изтъкваше, че е лесно да се измисли един-единствен аргумент в полза на движението на Слънцето, докато има много повече против движението на Земята.

— Знам добре — отвръщаше Роберто, — че в Еклесиаста се казва terra autem in aeternum stat, sol oritur208 и че Иисус Навин е спрял Слънцето, а не Земята. Но тъкмо вие ме научихте, че ако се чете Библията буквално, бихме имали светлината преди сътворението на Слънцето. Значи Свещеното писание трябва да се чете със зрънце сол; и Свети Августин е знаел, че то често говори more allegorico209…

Отец Каспар се усмихваше и му напомняше, че много отдавна вече йезуитите не разгромяваха противниците си с библейски увърталия, а с необорими аргументи, основани на астрономията, на разума, на математическите и физическите доказателства.

— И какви доказателства, като да речем? — питаше Роберто, докато остъргваше малко мас от корема си.

Като да речем, отвръщаше докачен отец Каспар, могъщият Аргумент на Колелото:

— Сега ти слушаш ме. Мислиш си за едно колело, добре ли?

— Мисля си за едно колело.

— Браво, така и ти мислиш, вместо подражателстваш и повтаряш каквото чул си в Париж. Сега ти мислиш си, че това колело надянато е на една ос, като да е колелото на някой грънчар, и ти искаш това колело да завъртиш. Какво правиш ти?

— Опирам ръце, може би един пръст, на ръба на колелото, мърдам пръст и то се завърта.

— Не мислиш, че по-добре направеше да вземеш оста, в центъра на колелото, и помъчиш се нея завъртиш?