Островът от предишния ден

Като сложи легена на палубата и го застопори с няколко клина, отец Каспар седна в креслото и обясни на Роберто как да прикачи на раменете му, завързвайки я през кръста, една ризница от платнени и кожени колани и ремъци, за която трябваше да се закрепи и шапка във формата на шлем. Шлемът оставяше отвор за едно око, а на височината на наносника стърчеше издатък с халка отгоре. В него се промушваше далекогледът, от който висеше метална пръчка, завършваща с кука. Хиперболата на Очите можеше да бъде движена свободно, докато се откриеше желаното светило; но попаднеше ли то веднъж в центъра на лещата, металната пръчка се закачаше с куката си към ремъците на гърдите и от този момент неотклонният поглед биваше осигурен срещу евентуални движения на този циклоп.

— Съвършено! — ликуваше йезуитът; когато легенът бъдеше пуснат да плава върху бонацата на олиото, можеха да се съзерцават и най-убягващите небесни тела, без никакво вълнение на размирното море да е в състояние да отклони часозрящото око от набелязаната звезда! — И това синьор Галилей описал е, а аз направих!

— Много е хубаво — каза Роберто. — Но сега кой ще сложи всичко това във ваната с маслото?

— Сега аз развържа мене и сляза, после ние сложим празен леген в олио, после аз кача се пак.

— Не мисля, че ще е лесно.

— Много по-лесно, отколкото леген с мене вътре сложи се.

Макар и с известно усилие, легенът с креслото си бе вдигнат да плава върху маслото. После отец Каспар, с шлема и ризницата, и с далекогледа, монтиран в пръстена си, се помъчи да се покатери на постройката, а Роберто го подкрепяше, стискайки с една ръка ръката му, а с другата бутайки го по завършека на гърба. Опитът биде направен множество пъти с оскъден успех.

Не че металната конструкция, която поддържаше по-голямата вана, не можеше да издържи и един обитател, но му отказваше разумни точки на престой. А ако отец Каспар се опиташе, както направи няколко пъти, да стъпи само с един крак на металния ръб, слагайки веднага другия в по-малкия леген, той, в устрема на приемането на товара си, се понасяше по маслото към противоположната страна на вместилището, разкрачвайки на пергел краката на отеца, който издаваше панически викове, докато Роберто не го сграбчеше през кръста и не го придърпаше пак към себе си, сиреч върху твърдата земя на Дафна — пустосвайки в същото време паметта на Галилей и възхвалявайки ония палачи, неговите гонители. Тук се намесваше отец Каспар, който, отпускайки се в обятията на своя спасител, го уверяваше със стон, че тези гонители палачи не били, а най-достойни люде църковни, загрижени единствено за опазването на истината, и че с Галилей се били отнесли бащински и милосърдно. После, все така брониран и прикован с поглед към небето, с далекогледа, щръкнал перпендикулярно на лицето му, като някакъв Полишинел с механичен нос, напомняше на Роберто, че Галилей поне в това изобретение не е сбъркал и че само трябва да се опитва пак и пак.