Островът от предишния ден

— Лъчите на Слънцето, които падат върху нея, я карат да се върти, така както можем да завърнем една топка, като я ударим с ръка, а ако топката е малка, дори с дъха си… И най-сетне, да не би да искате Бог да погне Слънцето, което е четиристотин трийсет и четири пъти по-голямо от Земята, само за да направи да израстат нашите зелки?

За да придаде най-голяма театрална мощ на последното възражение, Роберто рече да насочи пръст срещу отец Каспар, затова протегна ръка и се отблъсна с крака, та да застане в добра перспектива по-далеч от борда на кораба. При движението и другата му ръка се изплъзна, главата се отметна назад и Роберто се намери под водата, без да успее, както вече казахме, да си послужи с въжето — твърде хлабаво, — за да се върне на повърхността. Тогава постъпи като всички онези, които сетне се удавят: запляска безразборно и нагълта още повече вода, докато отец Каспар не изтегли както трябва връвта, за да го примъкне до стълбичката. Роберто се изкачи, кълнейки се, че никога повече няма да се върне там долу.

— Утре ти пак опиташ. Солената вода е като лекарство, не мислиш си, че голяма беда било — утеши го на палубата Каспар.

Докато Роберто се сдобряваше с морето, като ловеше риба, Каспар му обясняваше колко и какви предимства щяха да извлекат двамата от неговото пристигане на Острова. Излишно беше дори да се споменава за повторното завладяване на лодката, с която щяха да могат да се движат като свободни люде от кораба до сушата и щяха да имат достъп до Малтийската Наблюдателница.

От начина, по който Роберто го представя, следва да се заключи, че това изобретение е надхвърляло способностите му за проумяване — или че речта на отец Каспар, както толкова други негови речи, е била накъсана от елипси и възклицания, посредством които отецът е говорил ту за формата, ту за предназначението му, ту пък за Идеята, която го е предшествала.

А Идеята дори не била негова. За Наблюдателницата научил, докато се ровел из писанията на споминал се брат; той на свой ред бил узнал за нея от друг брат, който по време на пътешествието си до преблагородния остров Малта, сиреч Мелита, бил чул да се слави този инструмент, конструиран по заповед на Пресветлия Княз Йоханес Паулус Ласкарис, Велик Магистър на онези прочути Рицари.

Каква била Наблюдателницата, никой никога не бил виждал: от първия брат била останала само една книжчица със скици и бележки, впрочем и тя вече изгубена. А, от друга страна, оплакваше се Каспар, същата тази брошурка била „съвсем накратко съставена, без nullo schemate visualiter patefacto210, никакви таблици или свитъци и никакви нарочни указания“.

На основата на оскъдните сведения в течение на дългото плаване на Дафна отец Каспар, като впрегнал на работа бордовите дърводелци, възстановил или доотгатнал отделните елементи на съоръжението, което после сглобил на Острова, изпитвайки на място неизброимите му достойнства — а Наблюдателницата трябвало да бъде наистина една Ars Magna от плът и кръв, т.е. от дърво, желязо, платно и други субстанции, нещо като Мега Часовник, Одушевена Книга, способна да разбули всички загадки на Вселената.