Островът от предишния ден

И после човек трябва да се стреми към науката не само от любов към знанието, а и за да я сподели с братята си. Затова, след като на него му бе струвало толкова труд да открие вярната дължина, трябваше сега да потърси потвърждение посредством други, по-лесни методи, така че тази наука да стане притежание на всички наши братя, „или поне на братята християни, а по-точно даже на братята католици, защото много е по-добре еретиците — холандски ли, английски ли, или още по-лошо, моравски — да не доберат се до тези тайни никога“.

И така, от всички методи за измерване на дължината два вече той смяташе за сигурни. Единият, добър за сушата, беше именно това съкровище на методите — Specula Melitensis; другият, добър за наблюденията по море, беше методът на онзи Instrumentum Arcetricura200, който лежеше долу в стаичката и не беше още влязъл в употреба, тъй като въпросът беше първо да се постигне посредством Наблюдателницата категоричност относно собственото местоположение и после да се види дали въпросният Instrumentum щеше да я потвърди; след това вече той можеше да бъде смятан за най-сигурен измежду всичките.

Този експеримент отец Каспар щял да го направи много по-рано, ако не се беше случило онова, което се беше случило. Но моментът беше дошъл и щеше да настъпи още същата нощ: небето и ефемеридите казваха, че тъкмо тя е подходящата.

Какъв беше този Instrumentum Arcetricum? Беше уред, прозрян преди много години от Галилей — внимание, прозрян, описан, обещан, но не и осъществен, преди отец Каспар да се залови с начинанието. На Роберто, който го питаше дали този Галилей е същият онзи, дето изказал най-осъдителна хипотеза относно движението на Земята, отец Каспар отговори, че да, като се забъркал в метафизика и свети писания, този Галилей изрекъл най-ужасни неща, но като механик бил мъж гениален и от велик по-велик. А на въпроса не е ли лошо да се използват идеите на човек, когото Църквата е заклеймила, йезуитът отвърна, че за по-голямата прослава на Бога могат да допринесат и идеите на един еретик, ако еретични сами по себе си не са. А и как си го представяме отец Каспар, който приемал всички съществуващи методи, без да се кълне в никого, но черпейки от свадливото им тържище, да не си послужи и с метода на Галилей.

Нещо повече, от голяма полза и за науката, и за вярата било да се приложи колкото се може по-бързо идеята на Галилей: той вече се бил опитал да я продаде на холандците — добре, че те, както и испанците няколко десетилетия по-рано, не й хванали вяра.

Галилей бил извел небивалици от една предпоставка, която сама по себе си била съвършено правилна, а именно да открадне идеята за далекогледа от фламандците (които го използвали само за да гледат корабите в пристанището) и да насочи този инструмент към небето. А там, измежду толкова други неща, които на отец Каспар и през ум не му минаваше да поставя под съмнение, открил, че Юпитер — или Джове, както го наричал Галилей201 — има четири спътника, все едно четири луни, невиждани никога, от зората на света та до това време. Четири звездици, които се въртят около него, докато той се върти около Слънцето — и ще видим, че за отец Каспар да се върти Юпитер около Слънцето беше приемливо, стига да се оставеше на мира Земята.