Незнайко на Луната
- Автор: Носов Николай Николаевич
- Язык: болгарский
- Переводчик: Дона Минчева
- Жанр: Сказки народов мира
Электронная книга - «Незнайко на Луната». Краткое содержание книги:
— Гледай само да не дишаш през носа си. Дишай през устата — посъветва го Козлето.
Незнайко грижливо си запуши носа с ръка. Малко по малко той си изравни дишането и дойде на себе си.
— Сега трябва да полежиш малко и всичко ще се оправи — успокои го Козлето.
Той хвана Незнайко под ръка и го поведе между редиците от нарове като по лабиринт. Щом видя закованите на тях табелки с цифрите „215“ и „216“, Козлето се спря.
— Ето и нашите места — рече той.
Без много да му мисли, Незнайко се качи на нара. Там нямаше дори дюшек, а вместо възглавница беше сложен обикновен дървен пън.
— Какво е това? — изненада се той. — Как ще спя тук?
— Спи и толкова! — обади се едно дребосъче от съседния нар. — Спи ли ти се, и на гола дъска да легнеш, пак ще заспиш, а не ти ли се спи — и на пухен дюшек ще се въртиш цяла нощ!
— Право казваш, братле — потвърди друго дребосъче. — Едно време и в този нощен приют имаше дюшеци и възглавници, но вярваш ли, стигна се дотам, че никой не можеше да заспи.
— Защо? — заинтересува се Незнайко…
— Защото в дюшеците се навъдиха дървеници и разни други паразити. От тях, вярваш ли, мира нямаше. И затова, когато дюшеците станаха негодни, собственикът на този хотел, господин Гадсън, реши да не купува други, а заповяда да изгорят старите заедно с дървениците. Истинско благодеяние направи. Оттогава сме добре.
— И на нас ни е добре, и на господин Гадсън не е зле: няма нужда да харчи пари за дюшеци — намеси се в разговора трето дребосъче.
— Ти, братле, не се сърди на Гадсън — рече първото. — Той е добро дребосъче. Истински наш благодетел. Така пишат и във вестниците. Ако не беше той, колко дребосъчета щяха да останат без подслон! В кой друг хотел ще намериш легло за десет сантика?… И ти си един! Ненапразно те наричат Сприхавия!
— А на тебе ненапразно ти викат Сговорчивия! — отвърна Сприхавия. — Да не си мислиш, че Гадсън е построил този нощен приют за мое и твое удоволствие? Да имаш да вземаш! Само интереса си е гледал!
— Голям интерес — десет сантика! Ако той гонеше печалба, щеше да построи хотел, където да взима по фертинг за стая, дори и по два. А той се грижи за бедните, за тези, които нямат пари. Тъй писаха и вестниците.
— Ех, че си загубен, братле! На вестниците взел да вярва! За да построиш хубав хотел, трябва да похарчиш много пари, пък и обзавеждането струва скъпо. В хубав хотел ще получиш за един фертинг цяла стая, а я погледни тук колко души са напъхани: един над друг лежат. От всекиго по десет сантика — това излиза по-изгодно, отколкото да вземаш по фертинг за цяла стая — рече Козлето.
— Казват, че този Гадсън е накупил в покрайнините на всеки град земя на безценица и е построил ей такива на хотели, прилични на боклукчийски сандъци — каза Сприхавия. — И защо не, това е сигурен доход. Ами че навсякъде има сиромаси!
— Ти не го слушай него, братле! — зашепна Сговорчивия, като се обърна към Незнайко, — а по-добре си лягай да спиш. Паднало ти се е хубаво място, на среден нар. На горен е душно да се спи, защото топлият въздух винаги се издига нагоре, а на долен е опасно — може да те ухапе плъх.
— Плъховете са най-мръсното нещо в гадсъновските хотели — рече Козлето. — Миналата година живях в един гадсъновски приют в град Давилон. Там плъх ухапа по врата едно дребосъче. Ужасно нещо, много се измъчи, горкото! На врата му излезе буца колкото два юмрука, не ви лъжа, честна дума ви давам! Оттогава се страхувам и мене да не ме ухапе плъх. Кой знае защо, струва ми се, че непременно ще ме ухапе точно на същото това място, на което ухапа онова дребосъче — посочи с пръст шията си Козлето.
— А плъхът може ли да ухапе този, който лежи на среден нар? — попита Незнайко.
— Плъхът всичко може — каза Сприхавия. — Разбира се, има сметка да ухапе най-напред този, който лежи на долен нар. Но има и бесни плъхове. Такъв плъх тича, сякаш е бил държан на синджир, и хапе всичко наред. Хич и не гледа на какъв нар си легнал!
— Какво сте се разприказвали там за плъхове? Нямате ли за какво друго да говорите? — извика едно дребосъче, което лежеше на горния нар. — Ей сега ще сляза и ще ви запуша устата!
Дребосъчетата замълчаха. Отвратителната миризма не дразнеше вече така обонянието на Незнайко, но му беше страшно задушно. Той реши вече да спи и започна да си съблича ризата, но Сприхавия каза:
— Не те съветвам да правиш това, ще те изпохапят.
— Кой ще ме изпохапе?
— След малко ще видиш кой — усмихна се Сприхавия.
Незнайко реши да послуша съвета му и се изпъна на мястото си, без да се съблича. Скоро той почувствува, че го нападат някакви дребни животинки и започват безмилостно да го хапят. Незнайко се зачеса така, че раздираше едва ли не до кръв кожата си, но нищо не помагаше.