Няма да се уплаша от злото
- Автор: Хайнлайн Роберт Энсон
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлиян Стойнов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Няма да се уплаша от злото». Краткое содержание книги:
— И още как! — отговори първи Финчли.
— Истински гозби? Защото всеки може да стопли полуфабрикат.
— Юнис се справяше отлично — отвърна простичко Малчо. — За съжаление, рядко й оставаше време за готвене, но когато се захващаше… беше невероятна.
(„Моят любимец! Шефе, вдигни му заплатата!“) „Не.“ („Скръндза.“) „Не, Юнис. Малчо видя сметката на паразита, който те уби. Искам да направя нещо повече за него. Няма да приеме пари.“
— Тя беше художник — произнесе унесено Финчли.
— Имаш предвид „художник“ в по-общия смисъл. Защото ако някой е бил художник в семейството, това е нейният съпруг. Виждали ли сте работите му? Добре ли рисува?
— Предполагам, че това е въпрос на лично мнение — отвърна Финчли. — Макар да не разбирам много от изкуство, харесвах картините му. Но… — Той се засмя. — Ще позволиш ли да те издам, Малчо?
— О, Том!
— Признай си, че беше поласкан. Госпожице Смит, Джо Бранка искаше да рисува голямата маймуна вдясно от вас.
(„Бинго!“) „Нещо не е наред ли, Юнис?“ („Не разбираш ли, шефе? Ето ти доказателството. Факт, който първо научи от мен, а после се потвърди от други. Сега вече знаеш, че наистина съществувам.“) „Знам го от самото начало, миличка. Макар че какво доказателство е това? След като научих, че Джо и Малчо са се срещали, защо да не предположа, което е съвсем естествено, че Джо би поискал Малчо да му позира?“
(„Шефе, ядосваш ме. Това е доказателство. Аз съм си аз.“) „Вече ти казах, любима, че това ми е известно. Зная, че си ти. Но няма такова доказателство, което всеки по-чевръст психиатър не би обяснил със съвпадения, déjà vu и самовнушение. Изгубени сме, ако им позволим да определят правилата. Но няма да го направим. Сега искам да накарам тези хора да се отпуснат с мен и да ме наричат Юнис. Какво каза? Че са те целували?“
(„Да, съвсем приятелски. Но трябва да внимаваш с Дабровски, той влагаше повече плам от другите. Показваше, че има сериозни намерения.“)
„Ще го запомня. Добре, че сега не е тук. Защото ще се опитам да им припомня, че макар ти да си мъртва, чувствата, които си събудила в тях, още тлеят. Нарекат ли ме Юнис, минала съм половината от пътя. А ако ме целунат…“ („Какво? Шефе, да не си посмял!“)
„Успокой се, Юнис. Ако не беше играла «моята прекрасна лейди» с половината страна, нямаше сега да се налага да поправям стореното.“ („Стореното? Оплакваш ли се?“)
„Ни най-малко, миличка. Никога. Но и не искам да изгубя нещо ценно, постигнато от теб.“ („Добре, няма да споря повече. Гледай обаче нещата да са под контрол.“) „Казах ти да оставиш на мен този проблем. Искаме тези хора да умират за нас, нали? В случай, че се наложи. Мислиш ли, че ще го сторят само защото им плащам добре? Внимавай сега какво ще кажеш.“ („Не зная какво да кажа! Шефе, защо въобще трябваше да споменаваш моята смърт?“) „Защото, миличка, отсега нататък ще пазят мен, а са се озовали в доста странно положение. Или това, или трябва да ги уволня…“ („О, не!“) „Разбира се, че не. Но както казва Шерлок Холмс: когато елиминираш нещата, които не бива да правиш, остава това, което трябва да се направи. Пък и това ще е тренировка за един доста по-труден случай, пред който предстои да се изправим.“ („Джейк ли? Но той е…“) „Малкото ми глупаче. Джейк вече прие невъзможното. Говоря за Джо.“
(„Но, шефе! Не бива никога да се срещаме с Джо.“)
„Бог ми е свидетел, че искам да го избегна. Няма значение, скъпа, ще се срещнем само ако е крайно належащо. А сега или млъкни, или ми помогни да опитомя тези храбри мъже.“
(„Ще помогна с каквото мога. Но не разчитай да стигнеш до «приятелска целувка». Аз бях само служителка на фирмата. А ти си шефът.“)
„Ако аргументът ти значеше нещо, кралиците никога нямаше да забременяват. Зная, че е трудно. Но ме чака още по-трудна работа. Да се обзаложим ли?“
(„О, разбира се! Един милион, че няма да се целунеш с никого от тях. Не ставай глупав, шефе — няма как да се хванем истински на бас.“) „Добре, Юнис, ето какво ще ти предложа. Ако спечеля, аз ще избера име на бебето. Ако загубя, привилегията ще е само твоя. Съгласна?“
(„Уф, добре. Но ще загубиш.“)
„Да видим.“
(„Искам да кажа, че дори да спечелиш, пак ще загубиш.“) „Как така?“ („Да, защото ще откриеш, че би желала да наречеш бебето с името, което аз съм измислила. А причината, шефе, е, че се размекваш пред хубавки момичета. Такъв си беше и такъв си остана.“) „Чакай малко. Нали сега аз съм «хубавко момиче»?“ („Пак ще си говорим. Та искаш ли сега да ти помагам? Макар да се съмнявам, че ще успееш.“) „Да, но побързай със съветите. Твърде дълго са задържах на това бутче.“