Отвъд залеза (Животът и любовите на Морийн Джонсън(Мемоари на една леко нередовна жена))
- Автор: Хайнлайн Роберт Энсон
- Серия: История на бъдещето #27
- Язык: болгарский
- Переводчик: Светлана Комогорова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Отвъд залеза (Животът и любовите на Морийн Джонсън(Мемоари на една леко нередовна жена))». Краткое содержание книги:
Дадох копие от моята дисертация на отец Маккоу и го поканих на защитата. Той прие, после погледна дисертацията ми и се усмихна.
— Според мене Платон би бил доволен да е в компанията на Волтер… но и двамата биха избягвали компанията на Сталин.
Години наред единственият човек, разчел вярно от пръв поглед и трите имена, беше отец Маккоу… като не броим доктор Банистър, който беше измислил шегата.
Дисертацията не беше важна. Но правилата изискваха да предам достатъчно килограми учени писания, за да оправдая докторската си степен. И четири години подред си прекарвах чудесно и от двете страни на булеварда.
Същата седмица, когато защитих доктората си, се записах в Медицинския факултет на Канзаския университет и в Канзаската правна школа — конфликт между двете почти нямаше, защото повечето лекции в Правната школа бяха вечерни, а курсовете, които посещавах в Медицинския факултет — дневни. Не бях кандидат за доктор по медицина, а за магистърска степен по биохимия.
Можех да взема тази степен за една година; проточих го, защото имаше и още курсове, които исках да изслушам. Междувременно обучението в Канзаската правна школа се водеше четиригодишно… но бях я посещавала и преди — прослушах няколко от техните курсове, докато Брайън учеше право през 19341938 г. Деканът имаше желание да ми дава кредити за прослушани курсове, като просто се явявах на изпити, след като си плащах пълните такси за всички курсове: училището беше частно и таксите бяха нещо много важно.
Явих се на всички изпити през пролетта на 1952 г. и ги взех за обща изненада и на състудентите си, и на професорите. Може да ми е помогнало и това, че в документите ми пишеше „М. Дж. Джонсън“, а не „Морийн Джонсън“. След като веднъж ме допуснаха до изпитите ан блок, не ми правеха проблеми с вземането на дипломата — училището се хвалеше с процента студенти, стигнали до всички изпити наведнъж — много по-висока летва от дипломата.
Ето как законно завърших четири висши образования за шест години. Но честно си мисля, че най-много научих в малкия католически колеж, където бях само слушател и никога не бях кандидатствала за степен.
Особено от един американски свещеник от японски произход, отец Тезука.
За първи път в живота си имах възможността да науча източен език и веднага се нахвърлих върху този шанс. Курсът беше за бъдещи мисионери, които да заместят избитите по време на войната; посещаваха го и свещеници, и семинаристи. Приеха ме добре според мене само по една-единствена причина: структурата на японския език и идиоми и японската култура се различават от американската култура и език дори повече, отколкото мъжът — от жената. Аз бях „нагледно средство“.
През 1940 г. — лятото, което прекарахме в Чикаго — се бях възползвала от възможността да изучавам семантика при граф Алфред Коржибски и доктор С. И. Хаякава, тъй като Институтът по немска семантика беше близо до дома ни. Едно нещо, което заседна в ума ми, беше, че и двамата учени непрекъснато подчертаваха факта, че една култура се отразява в езика си, че всъщност тези две неща така се преплитат взаимно, че за да дискутираме адекватно по този въпрос, е необходим нов език с нова структура („метаезик“).
А сега помислете над датите. Президентът Патън беше избран през 1948 г. и смени президента Баркли през януари 1949 г.
Инцидентът в Осака се случи през декември 1948 г. — между избирането на президента Патън и встъпването му в длъжност. Така че президентът Патън се изправи лице в лице с нещо, което можеше да прерасне в открито въстание в Далекоизточните територии, известни преди като Японска империя. Тайното общество „Божествен вятър“ като че ли беше склонно да разменя десет души от техните за един от нашите до безкрайност.
В речта при встъпването си в длъжност президентът Патън съобщи на японците и на света, че тази размяна не е приемлива. Започнаха веднага — един мъртъв американец, едно разрушено и осквернено шинтоистко светилище. И с всеки следващ инцидент цената се покачваше.
XVIII.
Ергенлък
Не съм експерт по това как се управлява една завладяна страна, така че ще се въздържа от критики към политиката на президента Патън спрямо Далекоизточните територии. Скъпият ми приятел и съпруг доктор Джубал Харшо ми разправя, че по неговата времева линия (код „Нийл Армстронг“) политиката към победения враг била съвсем различна — по-скоро политика на поддържане, отколкото на сурови мерки.
Ала и двете политики (и по двете времеви линии) са се оказали пагубни за Съединените щати.
През периода 1952–1982 не ми се удаде нито един истински случай да приложа знанията си по японски език и правопис. Но след двайсет и четири века заради моето владеене на японски Джубал ме помоли да приема един странен ангажимент, след като се бях преместила от стажант-подмладителка в Корпуса на времето. Изходът на дългата и сурова война между Съединените щати и Японската империя беше злощастен и за двете страни по всички времеви линии, наблюдавани от Кръга Ороборос — и по тези, при които Съединените щати „побеждаваха“, и по онези, по които „победител“ беше Японската империя, като например времева линия седем (код „Феърейкърс“), по която императорът и Reichsführer-ът си разделиха континента по средата, покрай Мисисипи.