Странник в странна страна
- Автор: Хайнлайн Роберт Энсон
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Зарков
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Странник в странна страна». Краткое содержание книги:
— Брей, честен политик — иска да си заслужи рушвета.
— Така изглежда — призна и Какстън.
— Някой друг?
Нямаше желаещи да получат наградата. Дъглас просто бе спазил уговорката.
— Добре, сега всички се подпишете като свидетели на всеки екземпляр. Мириам, извади нашия печат. По дяволите… вкарайте и Брадли тук, нека също подпише. После го почерпете нещо. Дюк, съобщи на рецепцията, че напускаме хотела. И се обади в „Грейхаунд“ да ни пратят онази таратайка. Свен, капитане, Смрадльо… ние се махаме оттук, както Лот офейкал от Содом. Защо не дойдете с нас в провинцията да се поотпуснете? Място има, ще ядете домашни гозби и няма за нищо да се тревожите.
Семейните обещаха да се възползват от поканата друг път. Махмуд я прие. Подписването на документа се проточи, защото Майк се радваше на възможността да пише името си и рисуваше всяка буква с наслаждението на художник. Остатъците от пикника бяха натоварени в аеробуса, докато подпечатат екземплярите, дотогава им донесоха и сметката от хотела.
Джубал погледна небрежно внушителното число и надраска отдолу: „Одобрена за изплащане — Дж. Харшо от името на В. М. Смит“, после подаде листчето на Брадли.
— Това вече е грижа на твоя началник.
Бюрократът примигна неловко.
— Моля?
— А, не се съмнявам, че господин Дъглас ще натовари с това шефа на протокола или друг. Не съм много вещ в тези неща.
Брадли взе сметката.
— Да… — проточи Брадли неуверено. — Ларю може да я уреди. Ще му я предам.
— Благодаря ви, господин Брадли — за всичко!
ЧАСТ ТРЕТА
НЕГОВОТО ЧУДАТО ОБРАЗОВАНИЕ
Двадесет и втора глава
В едно от разклоненията на спирална галактика, близо до светилото, наричано от някои „Слънце“, друга небесно тяло се превърна в нова звезда. Величието на нейния взрив щеше да бъде видяно на Марс след три изпълнени (729) години, тоест 1370 земни години. Старите за миг отбелязаха събитието като полезно за обучението на младежта, но без да се откъсват от вълнуващото обсъждане на естетическите проблеми за новия епос, изтъкан около гибелта на Петата планета.
Макар и да забелязаха все пак отпътуването на „Защитник“, не се занимаха с него. Само наглеждаха странния съгнездник, изпратен с кораба, защото предстоеше очакване, преди грокването на резултата да бъде плодоносно. Останалите на Марс човеци се бореха със смъртоносната за тях околна среда, която все пак не беше толкова трудна за овладяване като природата в Свободната държава Антарктида. Един се обезтелеси от болест, наричана понякога „носталгия“. Старите обгърнаха наранения дух, после го изпратиха където му беше мястото, за да бъде излекуван напълно. Иначе не се намесваха в делата на земяните.
На Земята избухналата звезда не бе забелязана, защото по онова време астрономите още бяха ограничени в изследванията си от скоростта на светлината. Човека от Марс не остана дълго на челно място в новините. Лидерът на малцинството във федералния Сенат призова за „новаторски подход“ към проблемите на населението и недохранването в югоизточна Азия, като се започне с увеличаване на помощите за семейства с повече от пет деца. Госпожа Б. С. Сучек заведе дело срещу града-окръг Лос Анджилис за смъртта на любимия й пудел Пидъл по време на петдневния му карантинен престой в общинския кучкарник. Синтия Дъчес обяви, че възнамерява да има Идеалното дете с помощта на научно подбран донор на сперма и не по-малко съвършена майка под наем, веднага щом специалистите изчислят подходящия миг на зачеване, за да бъде чедото й истински гений и в музиката, и в изящните изкуства, и в държавното управление. Освен това щяла (с помощта на хормонални препарати) сама да кърми детенцето си. Позволи (по-точно настоя) на фотографите и операторите да я снимат, за да докаже, че е подходящо надарена за целта.
Архиепископ Дигби я заклейми като „вавилонска блудница“ и забрани на фостъритите да приемат поръчката като донори или майки под наем. В новинарските емисии бе цитирано изявлението на Агнес Дъглас: „Макар да не познавам госпожица Дъчес, не мога да не й се възхищавам. Нейната смелост трябва да бъде пример за всички майки по света.“
Джубал Харшо видя една от снимките на бъдещата майка и я закачи на стената в кухнята, откъдето скоро изчезна и той си позволи доволен кикот.
Но през тази седмица нямаше много поводи да се разведри. Светът продължаваше да му досажда. Репортерите скоро оставиха Майк на мира, но не и хиляди други хора. Джубал се постара да му осигури спокойствие. Щурмоваци от специалните служби обикаляха отвън имението, а една от бойните им въздушни коли кръжеше горе и отпъждаше всеки натрапник. Но Харшо се дразнеше и от присъствието на пазачите.