Странник в странна страна
- Автор: Хайнлайн Роберт Энсон
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Зарков
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Странник в странна страна». Краткое содержание книги:
Видеофонът бе свързан към посредническа фирма, на която бе даден и съвсем кратък списък на хората, чиито обаждания са желани.
Но пощата винаги си пробива път до целта.
Харшо каза на Джил, че е време Майк да порасне. Да започне, като сам пресява писмата, предназначени за него. Тя да му помага.
— Не занимавай и мен с това. Получавам предостатъчно боклуци.
Не можа да остане настрани. Лавината не беше по силите на Джил.
Самото отсяване на ненужното се оказа тежка грижа. Джубал се обади на началника на местната поща, но напразно. После потърси Брадли и му „подсказа“, че пратките за Човека от Марс е добре да бъдат сортирани предварително. Оттогава пристигаха в чували — първа, втора, трета, четвърта класа, а каквото беше за другите в имението, се побираше в отделна торба. С пратките втора и трета класа първо подобриха топлоизолацията на една от избите, после Джубал нареди на Дюк да запълва околните дълбоки дерета.
Четвъртата класа им причини малко главоболия. Един от колетите избухна в местната поща и потроши табелата „За записи — на съседното гише“. За късмет началникът бе излязъл да пийне кафе, а помощничката му — възрастна дама с болни бъбреци — тъкмо се бе отбила в тоалетната. Джубал се замисли дали да не наеме специалисти по обезвреждането на бомби.
Не се наложи. Майк забелязваше „злината“ в пакетите, без да ги отваря. Вече им оставяха чувалите с четвърта класа пред портата. Майк ги преглеждаше от разстояние и махаше в небитието всичко опасно. Лари докарваше останалото в къщата.
Човека от Марс отваряше с удоволствие пакетите, макар че съдържанието им почти никога не будеше интерес у него. Всичко, което никой не си подбираше, попадаше пак в деретата. Например храната. Джубал не беше сигурен дали усетът на момчето за „злина“ важи и за отровите. Майк бе изпил смъртоносен фотографски разтвор, оставен от Дюк в хладилника, после отбеляза, че май не харесал вкуса на този „студен чай“.
Джубал обясни на Джил, че няма нищо против избрани неща да бъдат запазени, стига: а/ да не се плаща за тях; б/ да не се благодари на подателите; в/ да не се връщат, независимо от молбите в съпровождащите писма. Той изтъкна, че нежеланите подаръци и без това са опит да бъде използван Човека от Марс за търговска изгода, така че не заслужават никаква признателност.
Направи изключение за животинките, но все пак посъветва Джил да ги връща, освен ако гарантира, че някой ще се грижи за тях и няма да падат в басейна.
Но най-голямо главоболие беше пощата първа класа. След като прегледа петдесетина килограма, Джубал я разпредели на категории:
А. Молби — в дерето.
Б. Заплахи — към дело, без отговор. При второ писмо от същия подател — да се предават на специалните служби.
В. „Делови“ предложения — да се препращат на Дъглас.
Г. Щуротии — по-пикантното остава за общо забавление; останалото — в дерето.
Д. Приятелски писма — за отговор в случай, че има приложен плик с марки и адрес. Но текстът да е стандартен, а подписът — на Джил. (Джубал напомни, че всичко, написано от Майк, е вече ценност за колекционери, при това би предизвикало нов потоп от никому ненужни хартии.)
Е. Мръснишки писма — да се предават на Джубал. (Той се обзаложи със самия себе си, че няма да открие и следа от оригиналност.) После — в дерето.
Ж. Предложения за брак или нещо не толкова обвързващо — към дело.
З. Писма от научни и образователни институции — като Д. Последва ли второ, Джил да обясни, че Човека от Марс няма излишно време. Ако грубият отговор не е особено подходящ, да прехвърли случая на Джубал.
И. Писма от хора, които познават Майк — например екипажа на „Защитник“, президента на Щатите и така нататък. Майк да отговаря както намери за добре. Добре ще е да се упражнява в съчинителство и още по-добре — да усвоява тънкостите в човешките отношения. (Ако има нужда от съвет, нека пита.)
Вече се налагаше Джил да отговаря съвсем рядко, а Майк — по изключение. Тя установи, че успява да се справи с пощата, ако отделя по един час дневно. Първите четири категории още се получаваха в изобилие. Категория Ж беше извънредно внушителна веднага след прякото излъчване на конференцията в Двореца, но после започна да клони към нула. Джубал предупреди Джил, че макар Майк да отговаря само на познатите си, всичко отправено лично до него не засяга никой друг.
На третата сутрин след създаването на системата Джил отиде при Харшо с писмо от категория Ж. Дамите (а и някои раздвоени в наклонностите си господа), запълващи тази категория, почти винаги прилагаха и свои снимки. Някои не оставяха никаква храна за въображението.