Нож от блянове
- Автор: Джордан Роберт
- Серия: wheel of time #11
- Год: 2006
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Нож от блянове». Краткое содержание книги:
Спряха се и Калайджиите и подвикнаха на кучетата си да ги озап-тят. Огромните песове наклякаха по земята, изплезили езици, а хората продължиха напред, по-бавно. Никой от тях не носеше дори пръчка и макар Мат да нямаше видимо оръжие, гледаха го нащрек. Мъжете се струпаха около него, докато жените се насъбраха около Тюон и Селусия. Във всичко това нямаше капка заплаха, ала при все това двете бяха отделени от него така, че Калайджийките да могат да ги поразпитат насаме. Изведнъж той си помисли, че на Тюон може да й хрумне, че ще е много забавно да го обвини, че се е опитал да я притесни. Двете със Селусия можеха да си продължат, докато той си стои с Калайджиите около него и не може да яхне Пипс. Само това щяха да направят, но ако не поискаше да си отвори път с бой, можеха да го държат тука с часове, за да оставят на двете време да „избягат“. Сивокосият се поклони, притиснал ръце до гърдите си. — Мир вам и на ближните ви, милорд. Моля за прошка, ако се натрапваме, но се побояхме, че кучетата ни може да са подплашили конете на дамите.
Мат отвърна със същия поклон.
— Мир вам во веки веков, Търсачо, и на целия ви Народ. Конете на дамите не се подплашиха. Дамите просто са… пламенни понякога. — Какво ли говореха жените? Наостри уши да чуе, но мърмореха много тихо.
— Значи знаете нещо за народа ни, милорд? — Търсачът изглеждаше изненадан, и с право. Туатан винаги се държаха настрана от всичко по-голямо от средно градче. Рядко се натъкваха на човек, облякъл копринено сетре.
— Съвсем малко — отвърна Мат. Малко. Имаше спомени за срещи с Калайджии, но никога досега не беше разговарял с някой от тях. Какво ли казваха проклетите жени? — Ще ми отговориш ли на един въпрос? През последните няколко дни видях много ваши кервани, повече, отколкото бих могъл да очаквам, и всички са се запътили към Ебу Дар. Има ли някаква причина?
Мъжът се поколеба и хвърли бърз поглед към жените. Продължаваха тихичко да мърморят и той сигурно също се чудеше защо разговорът им толкова се е проточил. В края на краищата достатъчно беше да се каже „да, трябва ни помощ“, или обратното.
— Заради тъй наречените сеанчанци, милорд — най-сетне отвърна той. — Сред народа е плъзнала мълва, че там, където управляват сеанчанците, е по-сигурно и че има справедливост за всички. А по другите места… разбирате, милорд, нали?
Мат разбираше. Също като трупата, Калайджиите бяха чужденци където и да отидеха, че и по-лошо — чужденци с незаслужената слава на крадльовци… е, не крадяха повече от всички други — както и със заслужената с това, че увещаваха младите да тръгнат с тях. А отгоре на всичко за Калайджиите и дума не можеше да става да се бият, ако някой понечи да ги ограби или да ги пропъди.
— Внимавайте, Търсачо. Тяхната сигурност си има цена, а някои от законите им са сурови. Знаеш ли какво правят с жени, които могат да преливат?
— Благодаря ви за загрижеността, милорд — кротко отвърна мъжът. — Но малко от нашите жени могат и трошица да прелеят. А ако го направи някоя, правим като всички останали — водим я в Тар Валон.
Жените изведнъж започнаха да се смеят, силно и отривисто. Търсачът видимо се отпусна. Щом жените се смееха, явно Мат не беше човек, който ще ги удари или ще ги избие затова, че са се изпречили на пътя му. Колкото до Мат, той се намръщи. Никак не му харесваше този смях.
Калайджиите се сбогуваха с още извинения от страна на Търсача че са ги притеснили, но жените продължиха да поглеждат назад и да се кикотят в шепи. Някои от мъжете се навеждаха към тях и явно ги питаха нещо, ала жените само клатеха глави, пак се озъртаха назад и се смееха.
— Какво им каза? — попита кисело Мат.
— О, това изобщо не е твоя работа, нали, Играчко? — отвърна Тюон, а Селусия се изсмя.
Изкиска се направо проклетницата, и още как. И той реши, че по-добре да не знае. Жените просто изпитват удоволствие да надупчат човек като игленик.
Глава 9
Къса пътека
Тюон и Селусия, разбира се, не бяха единствените, които тровеха живота на Мат. Понякога му се струваше, че най-големите неприятности в живота му идат от жените, а това той не можеше да го разбере, след като винаги се стараеше да се отнася добре с тях. Тровеше го дори Егеанин, макар че нейният дял в тровенето беше най-малкият.