Нови хиляда и една нощ

Съмърсет го видя само бегло, когато минаваше; скоро той се затвори в гостната отзад, другите си заминаха, в стаите отново се възцари тишина и ако малко преди десет и половина не се бе явила болногледачката и не бе запитала със силен провинциален акцент има ли сносна кръчма в квартала, Съмърсет би казал, че е все още сам в Излишната къща.

Минаваше ден след ден, а младият човек още не бе видял тайнствения си наемател, нито бе чул дума от него. Вратите на етажа с гостната никога не се отваряха и макар че Съмърсет го чуваше да се движи насам-натам, високият оставаше уединен в своя апартамент. Посетители наистина идваха, ту привечер, ту в неподходящи часове на нощта или утрото, предимно мъже, едни облечени бедняшки, други — спретнато, едни вдигаха шум, други се спотайваха, ала в очите на Съмърсет всички до един бяха неприятни. У всички се долавяше някаква боязън и потайност, всички са словоохотливи, мислеше си той, и неспокойни; при по-внимателно вглеждане джентълменът с военната осанка се оказа дори съвсем не джентълмен; що се отнася до доктора, който се грижеше за болния, държането му съвсем не показваше да е завършил университет. Болногледачката също едва ли можеше да се нарече приятна съквартирантка. Откакто бе дошла, уискито в скритата бутилка на младежа започна бързо да намалява и макар да не беше никак общителна, понякога проявяваше досадна фамилиарност. Когато я запитваше за здравето на болния, тя поклащаше печално глава и заявяваше, че клетият джентълмен е в жалко състояние.

И все пак още отначало Съмърсет остана някак с впечатление, че болестта му не е телесна. Невзрачните типове, които се събираха в къщата, странните шумове, които се чуваха от гостната в късни нощни часове, небрежните грижи и нетрезвите привички на болногледачката, абсолютната липса на кореспонденция, пълното уединение на самия мистър Джонс, за чиято самоличност до тоя момент не би могъл да гарантира в съда — всичко действуваше тягостно и неприятно на душата на младежа. Преследваше го и го подтискаше предчувствие за нещо лошо, нередно и съмнително и това тревожно чувство се вкорени още по-дълбоко в душата му, когато в удобен момент има възможност да наблюдава лицето на своя наемател. Стана така. Около четири часа сутринта младият наемодател се събуди от шум в коридора. Когато скочи на крака и отвори вратата на библиотеката, видя високия със свещ в ръка, увлечен в разговор с джентълмена, който бе наел стаите. Лицата и на двамата бяха силно осветени и по физиономията на своя квартирант Съмърсет откри не белези на болест, а всички признаци на здраве, енергия и решителност. Докато още ги наблюдаваше, посетителят си тръгна, а болният, след като грижливо заключи външната врата, се завтече нагоре по стълбите без следа от умора.