Мъртвите сибирски полета
- Автор: Фалк Виктор
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ив Димитров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Мъртвите сибирски полета». Краткое содержание книги:
— Питай, питай каквото искаш и аз на всичко ще ти отговоря! — страстно извика Исидор.
— Кажи ми тогава кой е водач на събранията на нихилистите?
Исидор постави длани на лицето си, сякаш искаше да скрие онова, което щеше да каже.
— Михаил Бакунин — тихо каза той.
— Бакунин! — извика учудено Феодора. — Възможно ли е той да се намира в Петербург, когато главата му е оценена?
— В Петербург е и всеки ден ходи по улиците. Правителството може да оцени главата му за колкото иска и пак няма да се намери човек, който да издаде Бакунин.
— И той произнесе моята смъртна присъда?
— Той е първият, който иска твоята смърт.
— А в какво ме обвиняват?
— В това, че си предала мъжа си, който също бил нихилист. Феодора пребледня и макар да се стараеше да се покаже спокойна, гласът й пак трепереше.
— Как, нима вярват, че аз съм предала мъжа си? Какво подло обвинение! Имат ли доказателства за това?
— Когато Михаил Бакунин каже нещо, доказателства не са нужни.
— Значи Бакунин повдигна обвинението срещу мене?
— Да, така е. Нещо повече: той твърди, че ти си подкупена агентка на полицията, която има за цел да подмамва съмнителни лица, а сетне да ги продава скъпо на Кардов.
Красивата вдовица се сепна и падна на възглавниците на леглото си.
Тя мислеше, че никой не знае тайните й, а трябваше да се увери, че неприятелите й добре ги знаят.
И то тъкмо Михаил Бакунин бе узнал за отношенията й с полицията!
Тя не познаваше лично този човек, за когото говореше цяла Русия, но тя знаеше, че той е неустрашим, непоколебим и може да унищожи хиляди, за да спаси само един. Сигурно не е човек, а дух — каза си тя. Въпреки това у нея се появи желание да се запознае с този странен човек.
„Трябва да се запозная с него и да го погубя.“
— Никой ли не се намери да ме защити? — запита Феодора племенника на Марголински.
— Никой — отвърна Исидор.
— Благодаря ти, всичко ми каза. Почакай, още едно искам да ми кажеш, Исидоре. Чудно ми е как нихилистите правят събранията си в Петербург при такава усилена полицейска охрана? Кажи ми къде правят събранията си.
Исидор се двоумеше да й отговори, защото бе сигурен, че ако й кажеше това, неговите другари заедно с Бакунин щяха да бъдат погубени.
Той си спомни за дадената клетва и разбра колко много ще сглупи, ако стори това.
— Кажи ми — настоя Феодора, като се досети, че той се двоуми.
Исидор дълбоко въздъхна и каза една лъжа:
— Нихилистите се събират в къщата на вуйчо ми.
— Нима е възможно този хитър и предпазлив Абрахам да допусне нихилистите в къщата си?
— Абрахам Марголински има нужда от пари, а той получава добри пари от нихилистите.
Феодора едва можа да скрие радостта си.
Тя знаеше вече това, което полицията отдавна търсеше, и сега можеше с един удар да съсипе опасните нихилисти.
Още същия ден щеше да съобщи тайната на Кардов, ала скъпо щеше да му я продаде.
Исидор я събуди от мечтанията й.
— Аз изпълних своето, сега е вашият ред — каза той, като се доближи до нея, — изпълнете обещанието си.
Подла усмивка плъзна по устата й, тя погали косите на Исидор.
— Голямото щастие не пада в ръцете ни така скоро, млади човече, както узрелият плод от дървото. Нужно му е време.
Евреинът се намуси.
— Какво значи това? Ти си ме измамила?
— Клетнико, нима смееш да ми говориш такива работи? Исидор се хвана за главата, наведе се и взе ножа, който бе на пода.
— Клетник! — скръцна със зъбите си той. — Не си въобразявай, че можеш да си играеш с мене. Този нож ще прободе фалшивото ти сърце, ти си още в моите ръце, приготви се да умреш или изпълни обещанието си.
Феодора отпусна ръце и каза:
— Аз съм твоя, само твоя. Ако ме вземеш насила, ще загубиш щастието си — това, което ти обещах. Не знаеш ли, че доброволната любов е по-сладка от насилствената?
— Добре, нека бъде както желаеш — рече той. — Но не си въобразявай, че ще ме измамиш: напомням ти го, Феодоро. Отмъщението ми ще бъде страшно.
Вместо отговор тя пъхна ръка под дрехата и извади едно ключе, което бе вързано с копринен конец на врата й.
— Вземи това ключе; с него сама се предавам в ръцете ти. То отваря малката врата на южната страна на къщата. Когато пожелаеш, можеш да идваш при мене без всякакви церемонии. Ако те измамя, можеш да ме убиеш.
Исидор взе ключа и го постави в джоба на жилетката си. Сега бе сигурен, че Феодора не го лъже. Той се хвърли още веднъж в обятията й и я целуна по устата. След това си отиде.
Когато той затвори вратата, Феодора вдигна заканително юмруци, лицето й се промени и тя каза: