Пробуждането на демона

— Шест — предпазливо отвърна след това, добавяйки и двете свещи.

— Значи са отделни, така ли? — попита Джуравиел. — Твоята светлина и моята, както и светликът на звездите?

Елбраян сбърчи чело, после бавно, сякаш всеки миг очакваше да го нахокат, кимна.

— Значи ако угасиш свещта си, ще останеш на тъмно — продължи елфът.

— На по-тъмно, отколкото съм сега — побърза да отговори младежът. — Но все още ще имам част от твоята светлина.

— Тоест — рече Джуравиел, — моята светлина не е заключена в пламъка на свещта. По-скоро се простира наоколо. Ами тази на звездите?

— Ако светлината на звездите беше заключена в тях, изобщо нямаше да ги виждаме! — изръмжа Елбраян с нарастващо раздразнение. Имаше моменти (като този например), когато му се струваше, че искрено ненавижда простата елфическа логика. — И ако светликът на свещта ти беше заключен в нея самата, аз нямаше как да я видя.

— Точно така — съгласи се Джуравиел. — Свободен си.

Елбраян не можа да се сдържи и сърдито тропна с крак, когато елфът се обърна и се накани да си тръгне. Винаги правеше така — оставяше го сам с безброй въпроси, на които той не можеше да си отговори.

— За какво говориш? — настоя, ала Джуравиел само го погледна спокойно и не каза нищо. — Значи светлината — започна да се досеща младият мъж, който не за първи път имаше подобни уроци, — понеже не е заключена в източника си, е нещо споделено.

Джуравиел продължи да го гледа невъзмутимо.

Елбраян се замисли, връщайки се назад, към началото на разговора.

— Една — рече най-сетне. — Виждам една светлина.

Джуравиел се усмихна:

— Аз пък мога да преброя поне дузина звезди — отвърна и наистина — нощта бързо настъпваше и по небето вече примигваха повече от десет блещукащи точици.

— Дузина източника на една и съща светлина — отвърна Елбраян. — Или пък различни светлинки, които се сливат в едно цяло. Сливат се, понеже ги виждам, сливат се и се превръщат в една обща светлина.

— Точно така — съгласи се Джуравиел.

— Но трябва ли да ги видя, за да бъде това истина? — нетърпеливо попита Елбраян, после млъкна, виждайки недоволното изражение на наставника си.

Затвори очи и се замисли, припомняйки си най-ранните си уроци, най-съществените философски теории, които елфите му бяха предали, за да може да погледне на света по съвършено различен начин. Според тяхната философия най-важната истина, на която стъпваше цялата заобикаляща ги действителност, бе, че материалният свят не е нищо повече от сбор от възприятия — възприятията на онзи, който го наблюдава. Нищо не съществува извън съзнанието на индивида. В началото на Елбраян му беше много трудно да проумее подобно издигане на пиедестал на отделната личност — все пак, той бе израснал в общество, където общността винаги се поставяше на първо място, където отделният човек бе преди всичко част от цялото и едно такова обожествяване на индивида се смяташе за гордост — най-големия възможен грях. Елфите обаче гледаха на нещата под съвсем различен ъгъл — веднъж Джуравиел дори му беше казал, че всичко в света е просто една пиеса, предназначена единствено за него.