Трите карти
- Автор: Кинг Стивен Эдвин
- Серия: Тъмната кула #2
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Переводчик: Весела Прошкова
- Жанр: Ужасы
Электронная книга - «Трите карти». Краткое содержание книги:
Не можеше да си представи колко колосални щяха да бъдат промените. Имаше опасност да настъпи краят на странстванията му, ала подобна мисъл дори не му минаваше през ума. Разбира се, лесно му беше да размишлява сега, след като деянието беше извършено; дълбоко в себе си той съзнаваше, че ако беше срещнал човека в черно, никакви последствия, парадокси или предопределения на съдбата нямаше да му попречат да сведе главата на човека, чието тяло обитаваше, и да връхлети върху Уолтьр. Безсилен беше да постъпи по друг начин, както е безсилен револверът пред пръста, натискащ спусъка му.
Ако постъпката му означаваше край на мечтите му, на търсенето на Тъмната кула, то изобщо не го беше грижа.
Набързо огледа хората, които се бяха скупчили на светофара, като внимателно се взираше не само в лицата на мъжете, а и на жените, за да се убеди, че сред пешеходците няма човек, преоблечен като жена.
Уолтьр го нямаше.
Постепенно Роланд се отпусна, както в последния момент може да се отпусне пръстът, натискащ спусъка. Уолтьр не се навърташе около момчето и внезапно Стрелецът разбра, че още не е настъпил фаталният момент. Момчето щеше да умре — след две седмици, след една или може би още утре, но не през този ден.
Оттегли се в дъното на съзнанието на Джак Морт, по пътя видя нещо…
6
… заради което едва не припадна: човекът, в чието съзнание бе проникнал през третата врата, някога беше дебнал през прозореца на необитаем жилищен блок, превърнал се в убежище за пияници и психопати, които често нощуваха тук. Присъствието на пияниците се доказваше от отвратителната миризма на потта и урината им, а изкривеното съзнание на безумците сякаш изпускаше специфично зловоние. Стаята беше празна с изключение на два стола; Джак Морт седеше на единия, а с другия беше залостил вратата. Не се страхуваше от неканени гости, но не искаше да рискува. Седеше близо до прозореца, което му даваше възможност да наблюдава улицата, същевременно се криеше в сянката, за да не бъде забелязан от случаен минувач.
Държеше напукана тухла; беше я измъкнал от стената под прозореца, където градежът не беше добре циментиран. Тухлата беше стара и вече изронена по ъглнте, но много тежка. Беше покрита с остатъци от хоросан, които напомняха полепнали корали. Джак възнамеряваше да хвърли тухлата върху нечия глава. Беше му все едно коя ще бъде жертвата му; когато ставаше въпрос за убийство, господин Морт не проявяваше претенции.
Не след дълго забеляза трима души, които очевидно бяха членове на едно семейство: мъж, жена и момиченце. Малката вървеше от вътрешната страна на тротоара, вероятно за да бъде в по-голяма безопасност от преминаващите коли. Улицата беше близо до железопътната гара и движението бе много интензивно, но Джак Морт не се интересуваше от профучаващите автомобили. Тревожеше го фактът, че зданията срещу къщата, където се намираше, бяха разрушени; сега там се простираше поляна, обсипана със счупени дъски, отломки от тухли и счупени стъкла, които блещукаха под лъчите на слънцето.
Той се приближи до прозореца и за секунда надникна навън; носеше тъмни очила, а русата му коса беше скрита от плетена вълнена шапка. Маскировката му беше допълнителна мярка за сигурност като стола, с който бе залостил вратата. Въпреки че беше предвидил всичко, предпочиташе да се застрахова срещу неочаквано възникнали опасности.
Носеше и много широк пуловер, достигащ до средата на бедрата му, който би попречил на случайния свидетел да прецени какво е телосложението му (Джак Морт беше много слаб). Безформената горна дреха изпълняваше още една функция: всеки път, когато изпращаше някого в „бездната“ (така наричаше убийствата), той получаваше ерекция и се изпразваше, а дългият пуловер прикриваше мокрото петно върху джинсите му.
Тримата вече приближаваха.
Джак Морт си помисли: „Не действай прибързано… бъди търпелив и изчакай най-подходящия момент.“
Внезапно се разтрепери. Вдигна тухлата, притисна я до корема си, отново я вдигна и се надвеси през прозореца. Вече беше напълно спокоен; удивляваше се от хладнокръвието си, с което винаги действаше в решаващия момент. Хвърли тухлата и я проследи с поглед. Преобръщайки се, тя полетя надолу. Джак ясно виждаше засъхналия хоросан по повърхността и. В подобни моменти виждаше всичко прекалено отчетливо, сякаш го наблюдаваше през увеличително стъкло; падащата тухла беше нов детайл от действителността, който той бе създал, както скулпторът създава с длетото си нови форми от грубия камък; в подобни случаи се наблюдава най-забележителното явление — сливане на логиката и върховното удоволствие.