Трите карти
- Автор: Кинг Стивен Эдвин
- Серия: Тъмната кула #2
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Переводчик: Весела Прошкова
- Жанр: Ужасы
Электронная книга - «Трите карти». Краткое содержание книги:
Видя как Морт старателно изрязва с остър нож малка бележка, поместена на четвъртата страница на „Ню Йорк Дейли Мирър“. Заглавието гласеше: „Чернокожо момиченце изпада в кома след нещастен случай.“ Видя как Морт намазва обратната страна на изрезката с четчица, прикрепена към капачката на шишенцето с лепило. Видя как Морт залепва изрязания текст в средата на празна страница от албум, който, съдейки по дебелината му, съдържаше още много изрезки. Видя първите редове от дописката: „Петгодишната Одета Холмс, която пристигнала в Елизабеттаун в Ню Джърси, за да присъства на сватбата на леля си, е станала жертва на странен нещастен случай. Преди два дни момиченцето вървяло с родителите си към железопътната гара, когато внезапно върху главата му паднала тухла…“
Но това не е бил единственият случай, когато Джак Морт е насочвал вниманието си към нея, нали?
През годините, които бяха изминали между онова фатално утро и още по-фаталната вечер, когато мотрисата беше отрязала краката на Одета, той бе хвърлил доста предмети и беше убил доста хора.
Сетне отново беше дошъл редът на Одета. Първия път Джак беше хвърлил тухла върху главата и. Втория път я беше хвърлил под мотрисата на метрото. „Нима ми е съдено този човек да бъде мой спътник? Що за чудовище е той?“ — запита се Стрелецът.
Внезапно си спомни за Джейк, за онзи, който го беше блъснал под колелата на автомобила и го беше изпратил в този свят; стори му се, че чува смеха на човека в черно и това го довърши. Той припадна.
9
Когато се свести, видя прегледно подредени цифри, изписани върху зелена хартия. Листът беше разчертан отвесно и перпендикулярно, така че всяка цифра приличаше на затворник в килия.
Помисли си: „Това е нещо ново.“
Дали не съставяше нов план? Едва ли бе способен на подобно нещо. Но все пак му бе хрумнала някаква идея.
„Колко ли време съм бил в безсъзнание? — внезапно се запита той и беше обзет от паника. — Когато преминах през вратата, беше около девет. Колко ли време…“
Той пристъпи напред.
Джак Морт, който вече беше като кукла на конци, контролирана от Роланд, вдигна очи и забеляза, че стрелките на скъпия кварцов часовник на бюрото му показват един и петнайсет.
„Господи, толкова ли е късно? Какво ли се е случило с Еди? Беше уморен до смърт и едва ли е останал буден толкова дъл…“
Стрелецът накара Джак да обърне глава. Вратата все още беше на мястото си, но това, което Роланд видя през нея, надминаваше най-лошите му очаквания.
Забеляза две сенки — едната беше на инвалидната количка, другата на недъгаво човешко същество; то се подпираше на лакти, а краката му липсваха, тъй като бяха отрязани със същата студена жестокост както пръстите на Роланд.
Сянката се раздвижи.
Роланд мигновено накара Джак Морт да извърне глава, движейки се с мълниеносната скорост на атакуваща змия.
„Тя не бива да поглежда през вратата, докато бъда готов. Дотогава не трябва да вижда нищо, освен тила на този човек.“ Ала Дета Уокър не можеше да види Джак Морт, тъй като човекът, който се взираше през отворената врата, съзираше само онова, което съзираше „домакинът“. Дета щеше да види лицето на Морт само ако той застанеше пред огледало (въпреки че това можеше да доведе до ужасяващи парадокси и повторения), но дори и тогава това нямаше да означава нищо за двете Господарки, както и лицето на Господарката не би се сторило познато на Морт. Два пъти те се бяха озовавали в смъртоносна близост, но никога не се бяха виждали.
Стрелецът не желаеше едната господарка да види другата. Поне засега.
Идеята, която му беше хрумнала преди малко, постепенно се превърна в план.
Ала съдейки по светлината, в отвъдния свят беше вече три следобед, може би дори четири. Колко ли време оставаше до падането на мрака, когато щяха да се появят омарите и да сложат край на живота на Еди?
Три часа… или само два.
Можеше да се върне и да се опита да спаси младежа…, но знаеше, че Дета Уокър иска точно това. Беше му заложила капан, също както селяните, страхуващи се от кръвожадния вълк, поставяха за примамка жертвено агне. Възможно бе да се пресели обратно в болното си тяло… но не за дълго, в противен случай беше обречен на гибел. Едва сега осъзна, че вижда само сянката на Дета, защото тя лежеше до вратата и се готвеше да го застреля. Щом тялото на Роланд помръднеше, щеше да последва изстрел, който щеше да сложи край на живота му.
Дета се страхуваше от него, ето защо щеше да побърза да го довърши. Ала смъртта на Еди щеше да бъде мъчителна.
Струваше му се, че чува лукавото кискане на Дета Уокър, която повтаряше: „Май ти се иска да ме очистиш, тъпако! Иска ти се, нали? Хайде, ела, сигурно не се страхуваш от една стара и саката негърка.“