Трите карти
- Автор: Кинг Стивен Эдвин
- Серия: Тъмната кула #2
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Переводчик: Весела Прошкова
- Жанр: Ужасы
Электронная книга - «Трите карти». Краткое содержание книги:
— Има само един начин — прошепнаха устните на Джак Морт. — Само един.
Вратата се отвори и в канцеларията надникна плешив човек с очила, който попита:
— Докъде стигна със сметката на Дорфман?
— Чувствам се много зле, повдига ми се. Нищо чудно да съм получил хранително отравяне.
Плешивият разтревожено го изгледа.
— Да не би да си пипнал грип? Чух, че в града имало епидемия.
— Нищо чудно.
— Хайде, прибери се у дома, но в пет утре следобед трябва да приключиш с документацията на Дорфман.
— Непременно.
— Гледай да не ме подведеш — знаеш какъв досадник е той…
— Няма.
Плешивият се втренчи в него, сетне кимна.
— Да, иди си вкъщи. Изглеждаш не на себе си.
— Така е.
Очилатият побърза да затвори вратата.
„Усети присъствието ми — помисли си Стрелецът. — Но има и още нещо — всички тук се страхуват от Джак Морт, въпреки че не знаят причината. Страхуват се, и то напълно основателно.“
Джак Морт, в чието тяло се беше вселил Роланд, стана, намери куфарчето, което носеше в мига на проникването на Стрелеца, и пъхна в него всички документи, лежащи върху бюрото.
Изпита желание още веднъж да погледне към вратата, но устоя на изкушението. Реши да погледне отново едва когато беше готов да рискува всичко и да се върне в своя свят.
Времето му беше ограничено, а трябваше да свърши много неща, които не търпяха отлагане.
ВТОРА ГЛАВА
ГЪРНЕТО С МЕД
1
Дета беше залегнала в пролуката, образувана от две огромни скали, които се бяха наклонили една към друга като старци, вкаменили се в мига, когато са споделяли някаква зловеща тайна. Тя наблюдаваше как Еди тича нагоре-надолу по каменистия склон и я вика, докато напълно прегракна. Юношеският мъх по страните му бе заменен от брада и отдалеч Еди изглеждаше като възрастен. Но когато три-четири пъти мина покрай нея (единия път толкова близо, че ако протегнеше ръка, тя щеше да го сграбчи за глезена), се виждаше, че това е хлапак, който при това е уморен до смърт.
Одета щеше да го съжали; Дета го наблюдаваше като хищник, готов да се хвърли върху жертвата си.
Когато за пръв път пропълзя в пролуката между скалите, под ръцете и нещо пращеше като изсъхнали есенни листа. Когато очите и свикнаха с полумрака, тя видя, че това не са листа, а костите на някакви дребни животинки. Съдейки по пожълтелите от времето костици, тук някога е била бърлогата на хищник — невестулка или пор. Навярно зверчето е напускало убежището си нощем, когато е надушвало плячката си сред по-гъстата растителност нагоре по планинския склон. Улавяло е жертвата си, изяждало я е и е донасяло остатъците тук, за да ги дояде на следващия ден, когато, спотаено в бърлогата си, отново е очаквало падането на нощта.
Сега тук се спотайваше по-голям хищник; отначало Дета възнамеряваше да постъпи като предишния обитател на бърлогата: да изчака Еди да заспи (което със сигурност щеше да се случи), сетне да го убие и да скрие тялото му тук. След това щеше да вземе двата револвера, да се притаи до вратата и да чака завръщането на Най-лошия човек. Хрумна и да изстреля няколко куршума в тялото му веднага щом се справи с Еди, после реши, че идеята и е глупава. Ако тялото на Най-лошия човек изчезнеше, той не можеше да се върне в него, което означаваше, че тя трябва да се прости с надеждата си отново да попадне в своя свят.
Как да принуди Най-лошия човек да я вземе със себе си? Едва ли щеше да успее. Ами ако щастието и се усмихнеше? Имаше повече шансове, ако Стрелецът разбереше, че Еди още е жив. Докато размишляваше, и хрумна гениална идея.
2
Тя беше хитра и лукава по природа, но също така бе недоверчива и неуверена…, макар че би се присмяла на онзи, който се осмелеше да и го каже.
Скептицизмът и я караше да гледа с подозрение на всекиго, чийто интелект се доближаваше до нейния. Ето защо се отнасяше с недоверие към Стрелеца.
Когато чу изстрела, тя погледна към Роланд и видя дима, излизащ от дулото на револвера му. Той презареди и подхвърли оръжието на Еди, сетне премина през вратата.
Дета знаеше какво подсказваше жестът му — че не всички патрони са мокри и револверът ще послужи на младежа да се защитава. Знаеше и какво и „намекваше“ Роланд (разбира се, Най-лошият човек беше сигурен, че тя ги наблюдава; дори да беше заспала, когато двамата бяха започнали спора си, логично бе изстрелът да я е събудил): „Не се доближавай до приятеля ми. Оръжието му е заредено.“
Но понякога Сатаната е много лукав и хитър.
Хрумна и, че дори Най-лошият човек да е разиграл представлението специално за нея, може би е намислил нещо, което искаше да запази в тайна от нея и от Еди. Може би си е казал: „Ако Дета види, че тези патрони не са мокри, сигурно ще си помисли, че и оръжието, което и е дал Еди, също може да стреля.“ Но имаше и друга вероятност — да е предположил, че Еди ще заспи, а тя ще се възползва от това, ще открадне револвера му и ще се скрие в убежището си.