Трите карти
- Автор: Кинг Стивен Эдвин
- Серия: Тъмната кула #2
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Переводчик: Весела Прошкова
- Жанр: Ужасы
Электронная книга - «Трите карти». Краткое содержание книги:
Замахна и хвърли оръжието, а в притеснението си младежът едва не го изпусна. Все пак го хвана и го затъкна в колана си.
Стрелецът стана от инвалидната количка и едва не падна, когато возилото се отмести под натиска на ръцете му; после, олюлявайки се, тръгна към вратата. Сграбчи топката, служеща за дръжка, и за разлика от Еди с лекота я завъртя. Младежът не виждаше какво има отвъд вратата, но дочу шума от уличното движение.
Роланд се обърна и го погледна — сините му очи трескаво проблясваха, а лицето му беше мъртвешки бледо.
16
Дета ги наблюдаваше от скривалището си и очите и жадно блестяха.
17
— Запомни съвета ми, Еди — дрезгаво изрече Стрелецът и пристъпи напред. Тялото му се строполи пред вратата, сякаш се беше блъснало в каменна стена.
Еди изпита почти непреодолимо желание да се приближи до вратата и да види къде и в какъв период от време е попаднал спътникът му. Вместо това се обърна и отново огледа хълмовете и планинския склон, без да сваля ръка от револвера. „Ще ти дам последен съвет…“
Внезапно, докато оглеждаше кафеникавите хълмове, младежът почувства страх. „Бъди нащрек, пази се.“
Не се забелязваше никакво движение, ала Еди чувстваше, че тя е там.
Не, не беше Одета — поне за това Стрелецът не беше излъгал. Недалеч от него се спотайваше Дета. Преглътна и му се стори, че в гърлото му е заседнала бучка.
„Бъди нащрек.“
Роланд беше прав — наистина трябваше да се пази, но никога досега не беше изпитвал подобна нужда от сън. Нямаше смисъл да се съпротивлява — ако не му се предадеше доброволно, сънят щеше да го завладее насила.
Тогава Дета щеше да напусне скривалището си.
Дета!
Еди упорито се съпротивляваше на умората, взираше се изпод натежалите си клепачи към хълмовете, където не помръдваше нищо, и се питаше след колко ли време Роланд ще се върне с третата си жертва — Убиеца.
— Одета! — провикна се той, макар че не се надяваше да получи отговор. Нито звук не нарушаваше тишината. Еди зачака.
УБИЕЦЪТ
ПЪРВА ГЛАВА
ГОРЧИВО ЛЕКАРСТВО
1
Когато Стрелецът проникна в съзнанието на Еди, на младежа за миг му прилоша, стори му се, че го наблюдават (Роланд не бе почувствал нищо подобно, по-късно Еди му разказа какво е усетил). С други думи, той смътно долови присъствието на Стрелеца. В случая с Дета Роланд беше принуден „да се втурне“ в съзнанието и. Тя не само го усети — по някакъв странен начин сякаш го очакваше — него или някои по-чест посетител. Така или иначе Дета знаеше за неговото присъствие от първия миг, в който той се оказа в съзнанието и.
Джак Морт не почувства нищо. Вниманието му изцяло беше съсредоточено върху момчето. От две седмици го следеше, а днес щеше да го убие.
2
Макар момчето да стоеше с гръб към онзи, през чиито очи сега гледаше Роланд, Стрелецът веднага го позна. Това беше момчето, което беше срещнал в крайпътната станция, което беше спасил от Оракула и чийто живот беше пожертвал, когато трябваше да избира между възможността да го спаси или да настигне човека в черно; момчето, което миг преди да падне в бездната, бе промълвило: „Тогава върви — има и други светове освен този.“ И, разбира се, беше абсолютно право.
Момчето се наричаше Джейк.
В едната си ръка носеше хартиен плик, в другата — синя платнена чанта. Съдейки по ъгловатите очертания под тъканта, Стрелецът предположи, че чантата е пълна с книги.
Колите профучаваха по улицата, която хлапето се готвеше да пресече; Роланд разбра, че се намира в същия град, от който беше похитил Затворника и Господарката, ала в момента тези подробности нямаха значение. Най-важното беше онова, което щеше да се случи — или да не се случи — през следващите няколко секунди.
Джейк не беше преминал в света на Стрелеца през някаква вълшебна врата; беше се озовал там по доста жесток и прозаичен начин, след като беше загинал в собствения си свят. След като го бяха убили. Или по-точно, след като го бяха блъснали.
Беше попаднал под колелата на преминаваща кола, когато отиваше на училище, стиснал в едната си ръка плика със закуската си, а в другата чантата с учебниците.
Блъснал го беше човекът в черно.
„Ще го направи… ще го направи след секунда. Това ще бъде наказанието ми, задето убих момчето в моя свят — да видя как причиняват смъртта му и да не мога да попреча на убиеца.“
Ала през целия си живот Стрелецът беше свикнал да се съпротивлява на злата участ — това бе неговата същност, неговата ка, ако желаете — затова той се „втурна“ в мозъка на хлапето; рефлексите му така дълбоко се бяха вкоренили в съзнанието му, че почти се бяха превърнали в инстинкти.