Трите карти

Вдигна револвера, но се прицели не в младежа, а в празния бушуващ океан, сетне натисна спусъка.

Еди стисна зъби в очакване на изстрела. Ала изстрел не последва, дочу се само глухо изщракване.

Стрелецът отново натисна. Барабанът се завъртя, но отново последва само изщракване.

— Не се притеснявай — промърмори младежът. — Ако се намирахме в моя свят, Министерството на отбраната щеше да те назначи още след първата засечка. По-добре се отка…

Силният гръм заглуши последните му думи така, точно както Роланд умееше да отчупва клончета от дърветата, когато се учеше да стреля по мишена. Младежът стреснато подскочи. Изстрелът накара жуженето на насекомите за миг да стихне. Те плахо подеха песента си едва след като Стрелецът сложи револвера на коленете си.

— По дяволите, какво искаш да докажеш?

— Зависи какво ще чуеш и за какво ще останеш глух — раздразнено изрече Роланд. — Искам да ти докажа, че не всички патрони са халосни. Следователно съществува голяма вероятност някои (дори всички) патрони в револвера, които си дал на Одета, да са годни.

— Глупости! — възкликна Еди, замълча за миг, сетне попита: — Защо мислиш така?

— Защото заредих оръжието, с което току-що стрелях, с патрони от задната част на патрондашите…, тоест с онези, които най-много се бяха намокрили. Направих го, за да убия времето, докато те чаках да се върнеш. Всъщност зареждането на револвер не е кой знае колко сложно дори за човек, комуто липсват няколко пръста. — Той се позасмя, но се закашля и закри устата си с длан. Когато се поуспокои, продължи: — Но след като си опитал да стреляш с навлажнени патрони, непременно трябва да разглобиш и да почистиш оръжието. „Редовно разглобявайте и почиствайте револвера“ — това беше първото, което се залови да набива в главите ни нашият учител Корт. Нямах представа колко време ще ми бъде необходимо да разглобя, да почистя и да сглобя оръжието си само с една ръка (онази без пръстите е почти безполезна), но си казах, че ако имам намерение да оцелея — а това е най-голямото ми желание, Еди — трябва да проверя способностите си. Да открия за колко време мога да се справя и да се науча да върша трите операции много по-бързо. Хайде, приближи се. Приближи се, заклевам те в името на предците ти.

— За да те виждам по-добре, дете мое — промърмори Еди, но все пак направи две крачки към Стрелеца.

— Когато натиснах спусъка и дочух изстрел, за малко не напълних гащите — продължи Роланд и отново се засмя. Еди се ужаси при мисълта, че спътникът му започва да бълнува. — Още първият патрон се оказа годен, но повярвай, че това беше последното, което бях очаквал.