Трите карти
- Автор: Кинг Стивен Эдвин
- Серия: Тъмната кула #2
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Переводчик: Весела Прошкова
- Жанр: Ужасы
Электронная книга - «Трите карти». Краткое содержание книги:
Еди внимателно го наблюдаваше и се опитваше да разбере дали го лъже за револвера, както и за здравословното си състояние. Със сигурност беше болен, но дали положението му беше толкова сериозно? Ако се преструваше, той бе прекрасен актьор, а що се отнасяше до оръжието, Еди не можеше да прецени, тъй като му липсваше опит. Беше стрелял с пистолет може би три пъти в живота си, преди неочаквано да попадне на престрелката в бара на Балтазар. Хенри сигурно разбираше от оръжия, но той беше мъртъв — Еди още не можеше да повярва, че никога повече нямаше да види брат си и щом се досетеше за това, сърцето му се свиваше от мъка.
— Всички останали патрони се оказаха негодни — отново заговори Стрелецът — затова почистих револвера, презаредих го и отново превъртях целия барабан. Но този път използвах патрони, които не бяха толкова навлажнени. — Той замълча, изкашля се и продължи: — Два от тях бяха наред. Потретих процедурата с разглобяването, почистването и зареждането. Току-що ме видя да изпробвам револвера. — Кисело се усмихна. — Знаеш ли, след първите две изщраквания си казах, че късметът ми е изневерил и че всички патрони ще се окажат навлажнени. Щеше да изглежда адски неубедително, нали? Е, няма ли да се приближиш още малко?
— Каквото и да направиш, няма да ти повярвам — заяви Еди — и няма да се поддам на увещанията ти. Каква беше поуката от всичко това, Роланд?
Стрелецът смаяно го изгледа, сякаш пред него стоеше слабоумен.
— Много добре знаеш, че не те изпратих тук, за да умреш. Не изпратих и двама ви на смърт. За Бога, момче, опомни се! Онази жена има в ръцете си револвер, зареден с годни патрони. — Впери поглед в лицето му и гневно възкликна: — Сигурен съм, че се е скрила някъде наблизо. Въобразяваш си, че ще попаднеш на следите и, ала това едва ли ще се случи, защото планинският склон е осеян със скали, а земята е опечена от слънцето. Повярвай ми, че не Одета, а Дета се е притаила в скривалището си и може би в момента е насочила към нас заредения револвер. Ако ти позволя да отидеш да я търсиш, тя ще те надупчи с куршуми. — Кашлицата отново го задави.
Еди се взираше в безпомощния човек, превит на инвалидната количка; вълните гръмко се разбиваха в брега, а монотонният вой на вятъра напомняше тананикането на слабоумен. Неочаквано за себе си младежът заяви:
— Не ти вярвам. Може би си запазил един от годните патрони. От теб може да се очаква всичко. — И щом го изрече, разбра колко верни са думите му — Роланд беше готов на всичко заради неговата Кула. Заради неговата проклета Кула.
Господи, колко хитро беше постъпил, поставяйки патрона в третия цилиндър на барабана. Добре го беше изиграл, няма що.
— В моя свят има една поговорка — промълви той. — „Този човек е способен да продаде хладилници на ескимосите.“
— Какво означава това?
— Че няма да се хвана на въдицата ти.
Стрелецът дълго се взира в него, сетне кимна.
— Решил си да останеш, нали? Добре, няма повече да те убеждавам. Колкото до Дета… тя ще съумее да се защитава от хищниците, за разлика от нежната и безпомощна Одета. Предупреждавам те, че за теб е по-безопасно да не се приближаваш до нея — поне засега — ала зная, че няма да ме послушаш. Това никак не ми харесва, но нямам време да споря с един глупак.
— Да разбирам ли — учтиво запита младежът, — че никой никога не се е опитвал да спори с теб за Тъмната кула, до която жадуваш да се добереш?
Роланд леко се усмихна и почувства безкрайна умора.
— Честно казано, мнозина са се опитвали да ме разколебаят. Навярно, затова предчувствах, че не ще успея да те разубедя. Всички глупци си приличат. Така или иначе съм прекалено изнемощял, за да те хвана и да те принудя да ме последваш; ти си изключително предпазлив и няма да позволиш да те измамя…, а вече нямаме време за глупави спорове. Остава ми само да премина отвъд и да се надявам, че няма да се случи най-лошото. Но преди да тръгна, ще ти дам последен съвет: бъди нащрек, пази се.
Сетне той направи нещо, което накара Еди да се засрами заради подозренията си (но не и да се откаже от решението си) — отвори барабана на револвера, извади всички патрони и ги замени с нови, от онези, които почти не се бяха намокрили. После с привично движение щракна петлето и промърмори:
— Нямам време да го почистя, но мисля, че сега това няма значение. Ще ти го подхвърля и гледай да го хванеш, за да не го замърсиш още повече. В моя свят почти не са останали револвери, които да стрелят.