Трите карти
- Автор: Кинг Стивен Эдвин
- Серия: Тъмната кула #2
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Переводчик: Весела Прошкова
- Жанр: Ужасы
Электронная книга - «Трите карти». Краткое содержание книги:
Когато пристъпи в другия свят, му хрумна едновременно ужасяваща и иронична мисъл: ами ако се е озовал в тялото на човека в черно? Ами ако в мига, когато се хвърли да спаси момчето, забележи как собствените му ръце блъскат хлапето? Ами ако чувството за контрол е илюзорно, ако последната жестока шега на Уолтър е да го накара да убие момчето?
3
Джак Морт потръпна и за миг се разсея. Точно когато се готвеше да скочи и да блъсне детето на уличното платно, той изпита странно усещане, сякаш насекомо беше ухапало врата му. Сигурен бе, че не го е ужилила оса или пчела, тъй като мястото само го сърбеше като ухапано от комар. Неприятното усещане му попречи да се съсредоточи в решаващия момент. Той се плесна по врата и отново насочи вниманието си към момчето.
Стори му се, че всичко това се случи в един миг, но всъщност изминаха седем секунди. Джак не усети нито проникването на Стрелеца, нито отдръпването му, а хората около него (хора, които бързаха да отидат на работа и които бяха излезли от намиращата се наблизо станция на метрото) не забелязаха как зад очилата с позлатени рамки очите на Джак промениха цвета си и станаха светлосини. Никой не забеляза как тези очи отново потъмняха до обичайния си кобалтов цвят. Когато той отново погледна към момчето, изпита неописуемо раздразнение и гняв, забелязвайки, че е пропуснал шанса си. Светофарът се смени на зелено.
За миг Джак се загледа след момчето, което прекосява улицата, повлечено от многолюдната тьлпа, сетне се обърна и си запробива път сред потока от пешеходци.
— Хей, господине! Внимавайте… — извика му някаква хлапачка с восъчножълто лице. Той грубо я блъсна и дори не се обърна, когато момичето гневно изкрещя, а чантата с учебниците му падна на земята. Джак продължи по Пето Авеню, отдалечавайки се от Четирийсет и трета улица, където бе възнамерявал да убие момчето. Беше свел глава и стискаше толкова силно устни, че сякаш нямаше уста, а само белег от отдавна зараснала рана над брадичката. Щом успя да се измъкне от тълпата пешеходци на ъгъла, той не забави крачка, а забърза, прескачайки Четирийсет и втора, Четирийсет и първа и Четирийсета улица. По пътя си мина покрай сградата, където живееше момчето, и дори не я погледна, въпреки че през последните три седмици всеки ден го беше проследявал оттук до ъгъла на Пето Авеню, където възнамеряваше да го блъсне.
Момичето, което беше блъснал, продължаваше да крещи след него, но той не му обърна внимание. Любител ентомолог едва ли би обърнал повече внимание на обикновена пеперуда.
До известна степен Джак Морт напомняше любител ентомолог. По професия беше преуспяваш експерт счетоводител. Убийствата бяха неговото хоби.
4
Стрелецът се оттегли в дъното на съзнанието на Джак Морт и едва не припадна. Изпитваше облекчение, че това не е човекът в черно, но същевременно беше обзет от ужас от чудовищно проникновение.
Макар да бе отделено от тялото му, неговото съзнание, неговото ка беше както винаги рационално, но внезапното прозрение му подейства така, сякаш го бяха ударили с чук по челото.
Узна истината не когато проникна в главата на Джак Морт, а когато, успокоен за съдбата на момчето, се отдръпна. Разбра връзката между този човек и Одета — прекалено невероятна и същевременно ужасяващо логична, за да бъде случайна; разбра още кои ще бъдат тримата му спътници, предсказани чрез картите.
Двамата вече познаваше, а третият не беше този човек… този убиец; третият, назован от Уолтьр, беше въплъщение на Смъртта.
„Смърт…, но не за теб“ — така беше казал Уолтьр, който дори преди края си още притежаваше сатанинска хитрост. Отговорът му беше като отговор на адвокат… толкова достоверен, че истината можеше да остане незабелязана в сянката му. Роланд нямаше да умре, а да се превърне в самата Смърт.
Затворникът, Господарката… Смъртта беше третата карта. Неочаквано Стрелецът осъзна, че третият — това е самият той.
5
Роланд нахлу в съзнанието на непознатия като снаряд или дистанционно направлявана ракета, програмирана да насочи тялото, което сега обитаваше, към човека в черно още в мига, когато го зърнеше.
Едва по-късно се замисли какво би могло да се случи, ако попречеше на човека в черно да убие Джейк — възникването на парадокс, празнина във времето и пространството, която щеше да отмени всичко, което се беше случило след пристигането му в крайпътната станция…, защото, ако спасеше Джейк в този свят, хлапето нямаше да попадне в неговия и ходът на събитията щеше да се промени.