Трите карти
- Автор: Кинг Стивен Эдвин
- Серия: Тъмната кула #2
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Переводчик: Весела Прошкова
- Жанр: Ужасы
Электронная книга - «Трите карти». Краткое содержание книги:
Понякога той не попадаше в целта, както ваятелят може да сгреши, но този път попадението му беше отлично. Тухлата удари по главата момиченцето с пъстрата рокличка. Джак видя бликналата кръв, която беше по-яркочервена от тухлата, ала щом засъхнеше, щеше да придобие същия кафеникав цвят. Чу ужасения вик на майката, но не видя лицето и, тъй като вече се беше отдръпнал от прозореца.
Тичешком прекоси стаята и запрати в ъгъла стола, който подпираше вратата. Бързо свали пуловера, извади кърпа от задния си джоб и я използва, за да натисне дръжката. Не биваше да оставя отпечатъци от пръстите си. Само загубеняците оставяха отпечатъците си.
Пъхна кърпата обратно в задния си джоб, излезе в коридора и като пияница се заклатушка към външната врата, без да се оглежда. Само смотаняците се оглеждаха.
Умните хора знаеха, че ако се озъртат, положително ще привлекат вниманието на случайните свидетели. Сетне на някое хитро ченге можеше да му хрумне, че обстоятелствата около произшествието са съмнителни, и да започне разследване. И всичко това заради едно нервно озъртане. Джак беше сигурен, че никой не ще го свърже с това престъпление, дори ако възникнеха подозрения и започнеше разследване, но…
По принцип допускаше само приемливия риск и се стараеше да сведе до минимум опасността. С други думи — винаги залостваше със стол вратата.
Тръгна по мръсния коридор с плесенясали от влагата стени; вървеше с наведена глава и мърмореше като скитниците, които бродят по улиците. Още чуваше как жената крещи (навярно беше майката на момиченцето), но звукът бе приглушен и му се струваше някак маловажен. Всичко, което се случваше след това — виковете, суматохата, писъците на ранените (ако ранените бяха способни да пищят), изобщо не интересуваха Джак. Интересуваше го само онова, което променяше хода на събитията, живота на хората… и може би съдбите не само на жертвите му, но и на обкръжаващите ги личности — явлението напомняше концентричните окръжности, образуващи се около камък, хвърлен в езерце.
Може би именно днес той, Джак Морт, беше променил съдбините на света, или пък щеше да го стори в бъдеще, по време на някои от следващите си „подвизи“.
Усещането беше върховно, нищо чудно, че го караше да се изпразва в джинсите си.
Не срещна никого, докато слизаше по стълбите, но все пак продължи да се олюлява. Стараеше се да не залита, защото пияният се набиваше в очи. Мърмореше нещо неразбираемо, защото не искаше да преиграва — това можеше да се окаже прекалено опасно.
Излезе през задната врата, чиято ключалка беше разбита, и се озова на мръсна уличка, осеяна със стъкла от счупени бутилки, които проблясваха като скъпоценни камъни.
Беше планирал бягството си предварително, както планираше всичките си действия (допускай само приемливия риск, старай се да сведеш до минимум опасността, бъди стриктен във всичко, което правиш); заради методичността му колегите му подмятаха, че щял да стигне далеч (той действително преследваше големи цели и нямаше намерение да отиде в затвора или на електрическия стол).
Неколцина души тичаха по съседната улица, ала очевидно искаха да разберат защо крещи жената и никой не обърна внимание на Джак Морт, който беше свалил плетената вълнена шапка, но не и тъмните очила — те не се набиваха на очи, тъй като слънцето грееше ярко.
Той свърна в една странична уличка… след малко се озова на друга улица, близо до автобусната спирка. След по-малко от минута автобусът пристигна — всичко това беше част от грижливо подготвения план на Джак. Щом сгъваемата врата се отвори, той се качи и пусна монетата от петнайсет цента в специалния прорез. Шофьорът дори не го погледна, но дори да го беше сторил, щеше да види невзрачен човек в джинси и по всяка вероятност безработен, тъй като провисналият му пуловер изглеждаше като подарен от Армията на спасението.
„Бъди подготвен за всичко, за да бъдеш винаги на върха!“ В това се криеше тайната на успеха му както на работното място, така и по време на „забавленията“ му.
На девет пресечки от спирката имаше паркинг. Джак слезе от автобуса, качи се на автомобила си (добре запазен шевролет, произведен в средата на петдесетте години, който не се набиваше на очи), включи двигателя и се отправи обратно към Ню Йорк. И този път се беше отървал безнаказано.
7
Всичко това се мярна пред очите на Стрелеца само за миг. Ала преди ужасеното му съзнание да се „самоизключи“, за да го спаси от полудяване, той видя още нещо. Не всичко, но достатъчно. Напълно достатъчно.
8