Магьоснически свят
- Автор: Желязны Роджер Джозеф, Бир Грег
- Язык: болгарский
- Переводчик: Камен Костов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Магьоснически свят». Краткое содержание книги:
Неизчерпаемото въображение, шеметните преходи във времето и пространството, умело развитата фабула и лекият диалог превръщат тези истории в един „групов“ шедьовър в жанра фентъзи, който се чете задъхано и с нарастващ интерес.
Но къде беше тя? Зърна неясната фигура, сгушена в една сянка от другата страна на реката. Мазириан се изправи с цялата си внушителност и ветрецът лекичко развя краищата на пелерината му.
— Хей, момиче! — викна той. — Аз съм Мазириан — този, който те спаси от Транг. Ела по-близо да си поговорим.
— И оттук те чувам добре, магьоснико — отвърна тя. — Колкото по-близо дойда, толкова повече трябва да бягам.
— А защо бягаш? Ела с мен и ще те направя господарка на безброй тайни, които ще те дарят с огромна сила.
Тя се засмя.
— Ако исках всички тези неща, щях ли да избягам толкова надалеч?
— Коя си, че не искаш да притежаваш магическите тайни?
— За теб, Мазириан, аз съм безименна, за да не ме настигнат магиите ти. А сега отивам там, където ти не можеш да ме последваш.
И тя се спусна по брега, нагази до кръста във водата и изчезна.
Той се поколеба как да постъпи. Не беше добре да използва толкова много заклинания, защото отнемаха силата му. Какво ли имаше под водата? Сетивата му подсказваха наличие на умерена магичност и макар да не враждуваше с Езерния властелин, други водни обитатели може би щяха да възнегодуват срещу присъствието му. Така или иначе, фигурата на момичето не се появяваше обратно на повърхността, затова той изрече Чародейството на безспирното ядене и нагази в хладните води.
Гмурна се към дълбините и след като стъпи на дъното, благодарение на чародейството продължи да диша все така спокойно. Гледката го изненада. Наоколо се разстилаше зеленикаво сияние и водата бе прозрачна почти като въздуха. Течението люлееше езерните растения, обагрени в пастелни червеникави, синкави и жълтеникави цветове, между които плуваха най-разнообразни по цвят и форма риби.
Каменни стъпала отвеждаха към просторна падина, осеяна с подводни дървета, по чиито нежни стволове се поклащаха кичури от подобни на папрат клони, отрупани с пурпурни плодове. В този момент я видя — бе се превърнала в нимфа и косата й се носеше зад нея като тъмна мъгла. Плуваше, плъзгаше се по дъното на подводния свят и от време на време поглеждаше през рамо. Мазириан се понесе след нея и пелерината се развя зад гърба му.
Доближи я, вече тържествуваше. Трябваше да я накаже за това, че го разиграваше толкова време… Старинните стълби под работилницата му отвеждаха все по-надолу към все по-просторни зали. В една от тях бе намерил ръждясала клетка. Една-две седмици в непрогледния мрак щяха да сломят волята й. Веднъж смали една жена до размера на палеца си и я затвори в бутилка с две бръмчащи мухи…
Приближиха се до бял храм. Някои колони бяха рухнали, други все още крепяха фронтона. Жената мина през огромния портал под сянката на архитрава. Вероятно се опитваше да се измъкне, затова трябваше да я следи отблизо. Бялото й тяло проблесна в дъното на залата, изби се над олтара и се прокрадна в полукръглия алков зад него.
Той забърза през тържественото пространство, едновременно плуваше и крачеше, и се опитваше да се ориентира сред обграждащия го мрак. Няколко по-малки колони едва крепяха един от сводовете, чийто централен камък бе паднал. Прониза го неочакван страх. В същия миг видя срутващите се отгоре му колони и лавината от мраморни блокове. Подскочи като обезумял назад.
След известно време срутването престана и белезникавият хоросанов прах се разнесе. Беше приклекнала върху фронтона на главния храм и се взираше надолу, за да види сплесканото му мъртво тяло.
Но опитът й не бе успял. За негов късмет по чиста случайност две колони се бяха сгромолясали от двете му страни и легналата върху тях дебела плоча го бе спасила от блоковете. Той размърда болезнено глава. Видя през една пролука жената, която се бе надвесила да открие тялото му. Значи искаше да го убие? Него, Мазириан, чиито години бяха толкова много, че не можеше да ги преброи? Толкова по-зле за нея, защото наказанието й щеше да бъде многократно по-жестоко. Той изрече формулата на всемогъщата сфера, която обви като вихрушка тялото му и отмести всичко, което му пречеше. Когато мраморните късове наоколо му бяха разчистени, той анихилира сферата и се огледа за жената. Едва успя да я забележи зад един гъсталак от червеникави водорасли да се изкачва по стръмния бряг към повърхността. Втурна се с всички сили след нея.
Тзейн излезе на брега. Но зад нея се носеше Мазириан, чиято сила бе осуетила всичките й планове. Спомни си изражението му и изтръпна. Не бива да я хване — в никакъв случай.
Умората и отчаянието спъваха крачките й. Имаше на разположение само две заклинания, които вече бе използвала — Чародейството на безспирното ядене и едно, което увеличаваше силата на ръцете и й бе помогнало да се спаси от Транг и да срути храма върху Мазириан. Сега вече беше лишена от всякаква защита, но вероятно и той бе изчерпал възможностите си.