Сделката на капитан Ворпатрил

Жената с ефирния синьо-зелен тоалет пристъпи чинно към тях.

— Бароне?

Баронът даде знак на митническия служител да се приближи.

— Офицер Махон, мисля, че вече е време да поговорите с нашата адвокатка, баронета София Арка. — Това бяха истинското име и титла на Гъли, съобрази Иван. — Тя ще говори от името на всички ни.

— Положили ли сте адвокатска клетва по законите на Бараяр, мадам? — попита надуто митничарят.

Гъли го дари с топла усмивка, гледаше го право в очите.

— Специалист съм основно по галактическо и търговско право, имам известен опит и в криминалното право. Но през последните две седмици се запознах основно с бараярските закони, уверявам ви.

Иван се зачуди… точно колко буквално трябваше да се разбира изразът „криминално право“, когато ставаше въпрос за Джаксън Хол?

— Централният въпрос в случая е дали ние все още сме Къща Кордона — каза тя и кимна към баща си, който й кимна в отговор. — Ако все още сме Къща Кордона, попадаме под защитата на дипломатическия протокол. Ако не сме, значи следва властите да ни третират като бежанци, които търсят убежище в качеството си на роднини на бараярски вор, с цялото произтичащо от това съдействие, дължимо ни от властите.

— Това определено не са единствените два въпроса, които… — започна Махон, завъртя се към лейтенанта от ИмпСи и протегна ръка. Дали с молба за помощ, или с надежда да пренасочи всеобщото внимание другаде, Иван не можа да прецени.

Замботи стоеше в неутрална поза, нито мирно, нито свободно. Думите му бяха отправени някъде във въздуха:

— Задачата на ИмпСи е да защитава империята от заплахи срещу нейната сигурност. Засега не виждам признаци за заплаха от такова естество. Бюрократичната страна на въпроса не е в нашите прерогативи.

Какво, да не би ИмпСи да организираше на офицерите си кратки курсове по въздържание? Иван поклати мислено глава.

Махон потърка челото си и измърмори:

— Два часа… — Иван със закъснение съобрази, че човекът има предвид края на работното си време, когато на смяна щяха да застъпят ръководителите на дневните екипи. Пак тогава, съобрази Иван след поглед към комуникатора си, самият той трябваше да се яви в Операции. Означаваше ли това, че Махон ще протака още два часа с идеята да прехвърли проблема на колегите си от дневната смяна, а самият той да си измие ръцете? Във всеки случай изглеждаше леко облекчен, че ще трябва да обсъжда въпроса само с един представител на клана вместо с всички едновременно. При това не какъв да е представител, а великолепна млада жена. Проявявайки разбираема слабост, той позволи на Гъли да го окъпе в сияйната си усмивка, да го хване под ръка и да го отведе настрани, шепнейки му на ушенце.

Шив Арка обходи с поглед стаята и очите му са заковаха върху Биърли, който стоеше на крачка зад Риш. Джаксънианският барон вдигна вежда.

— А този кой е?

Би пристъпи напред, прикрил доста успешно неохотата си. Риш се изкашля.