Пирамидата на бог Слънце

— Има ли при нас някой, на когото можеш да разчиташ?

— Пекала и Тифл.

— Кой още?

— Никой.

— Значи зле ти стои работата. Тифл е изменник, а Пекала — бъбрица, която ще издаде всичко, де що й е известно за теб.

— Да си издава! Тя знае за мен само добри неща. Аз имам мисия от шаха и съм негов слуга, негов избраник. Като пратеник на неговата любов и същевременно на истинската човешка любов съм дошъл…

— Да прикриеш истинското си намерение — подметнах аз, — години наред да преживяваш тук от нашата гламава Пекала и да ни предписваш после с ножа мира на твоя фалшив шах!

— Моя фалшив шах? — запита. — Не те разбирам!

— Ако не ме разбираш, щеше да си по-загубен и от Пекала, която определено истински вярва, че нейният ашик е в състояние да й предостави при шаха блаженствата на целия Рай. Но мен с тези твои блаженства не можеш да измамиш! Ние наистина познаваме шаха, докато в бордеите на Техеран, където се завираш със себеподобните си, човек не може да се запознае с него. Теб те праща шейх ул ислям, а не шах-ин-шахът!

Цялата наглост не му стигна да прикрие ужаса, който пробяга по лицето му.

— Шейх… ул… ислям…! — повтори. — Как стигна до тази мисъл?

— Знам го от собствената му уста и щом ти го казвам, значи е вярно! Ще признаеш ли?

— Не, защото това е лъжа! — кресна гневно.

— Вярно е! И ти казвам, не след дълго на колене ще ме молиш да изслушам признанието, което сега отказваш да направиш. Засега приключих с теб!

Кара го беше вързал по такъв начин, че за бягство изобщо не можеше да се мисли. Изкусителят на нашата сияйна "весталка" все още опитваше, наистина, да ни уговори на друго поведение към него, но напразно. Беше сложен между високите камари камъни и ние си тръгнахме. Когато излязохме на открито, Шакара каза, поглеждайки ме уплашено:

— Колко строг си можел да бъдеш, ефенди, неумолимо студен и строг! Не го знаех.

— Мила приятелко, тук не се касае за мен, а за щастието и нещастието на много, много хора — отговорих. — Тук трябва да се говори по съвсем различен начин от онова, което наричаме "сърдечно отношение". А пък съдбата на този мъж още не е твърдо решена. Тя стои в неговата ръка. Той може да се спаси, ако покаже разкаяние. И точно това, което съм наумил с него, е в състояние да го доведе най-бързо до разкаяние.

— Какво ще е то?

— Ще го снабдя с тъмница, където трябва да реши: безумие или разкаяние. Друго там няма да има.

— Къде е това?

— Долу в басейна, в тъмната утроба на планината, една студена, мокра скамейка върху онзи камък, на който намерихме скелета. В подобен род компания човек омеква!

— Ужасно, ужасно! Ефенди, ти човек ли си?

— Шакара, Шакара! Аз искам да го спася. А който може да намери изход от вътрешната преизподня само през външната преизподня, хората трябва да му я разтворят. Да искаш с баклава[59] да опитомиш хищно животно, е безумие и носи двойна опасност. До спускането на нощта ще го оставим да лежи в кулата, след което ще го откараме на самото място. Обзалагам се, че няма да мине много, и той ще стори това, което предсказах. Ще ме моли за разрешение да си признае цялата вина… Какво виждам там долу в дуара? Да не би конски пазар?