Пирамидата на бог Слънце

— Не ми се вярва — отговорих.

— Значи си дързък, може би дори безразсъдно дързък! Разгледай сянката си! Твърде малка ли става? Или прекалено голяма? И в двата случая си изгубен! Сега знаеш ли за какво са сенките? Аз го казвам само като човек, като неука жена. Но Всемогъществото сигурно има и съвсем други причини, защото е съчетало мрак и светлина и е дало разрешение на двете да създават в здрача безплътни сенки, а на слънце — онези подражателни творения, които в качеството на сенки се правят на самите нас.

Сега отвори очи, отправи ги мило и сърдечно към моите, подаде ми малката си, но здрава ръчица и каза:

— Дай ми ръката си!

Направих го. Тогава тя продължи:

— Позволи да помоля за тези сенки! Не постъпвай така строго, както вероятно си възнамерявал. Та нали знаеш, че сенките нямат воля!

Бях принуден да се усмихна.

— Значи е вярно, че душата винаги се смилява, дори когато духът не намира и най-малка причина за снизходителност! Който няма воля, може да бъде пощаден, но онзи, който му е отнел волята, трябва да бъде отъпкан на земята!

— Въпреки твоя сън днес…? И въпреки Магьосника…? — попита.

— Въпреки! Мисля, че разбирам съня. Вярно, той дойде при мен от Царството на сенките, но сам в никой случай не беше сянка. Присъни ми се при първия слънчев лъч и го чувствам слят със самия мен, с еднаква същина на собствената ми душевност. Поучи ме и продължава да действа в мен. Сянката, която ме предупреди за самата себе си, е приятел на човека, честна, без фалш. Спаси ме от чуждите шмекерии и също от собствените ми измамливи видения. Безумие би било да искам да я мразя. Ти ме помоли за нея, Шакара. Виждаш, че не е било нужно! Но не се помоли за други, за които бих желал да ти изостря очите. Имам предвид онези лукави бродници, които се представят за сенки, но не са. Винаги подвеждащите… изкусители! Разтапящите се в смирение… тирани! Добродетелните… грешници! Жертвоготовните… врагове! Искрените… лицемери! Незлобливо-чистосърдечните… змии! И още хиляди, хиляди подобни, които се превръщат веднага в сянка на най-близкия предмет, щом посегнеш към факела да ги осветиш. Побягват напълно обезоръжени, безпомощни и безволеви на сигурност при силната закрила и заслон на някого. Той потъва, потъва и потъва, но те се изкачват. А когато застане пред бездната, напуснат от целия свят, с изключение на онзи, който благодарствено му подлага крак, за да го събори в нея, най-сетне осъзнава, но твърде късно, че те не са били нищо повече от жалки сенки. Безволевостта е била най-висшата енергия, слабостта само маска на силата, а всяка молба, която е удовлетворявал, в действителност заповед, на която е бил длъжен да се подчини. Но най-лошото, о, Шакара, е, че такова коварство никога не хвърля собствена сянка, понеже винаги охолства в сянката на другите. Ето защо тези неопетнени представители на свещената простота се явяват трикратно, десетократно свети. И ако имат щастието до смъртта си да не бъдат разобличени, милата, скъпа неразумност вярва, че много е загубила в тяхно лице, но затова пък толкова повече, толкова повече е спечелило небето! Ако можеха руните да разказват! В съня видях как онези се завираха по миши дупки! И продължих спокойно да си вървя. Но ако трябва сънуването да се сбъдне, тогава няма да се осветява с една факла, а с много! Знаеш колко добре сме снабдени в това отношение — факли не липсват!