Пирамидата на бог Слънце

— С какво?

— Извих му ръцете на гърба и ги вързах с краищата на персийската му дреха. Краката пристегнах пък с каиша му. Не може да се освободи.

— Претърси ли джобовете му?

— Да. Бяха празни. Нямаше нищо в себе си освен ножа. После бързо тръгнах да ти обадя случката. Когато излязох на открито, видях, че седиш тук. Сега решавай какво ще правим, сихди!

— На първо време едно. Никой не бива да узнае за тази работа, най-малко от всички Пекала. Подозирам кой е този чужденец — някой избягал престъпник, дошъл да ни шпионира по заръка на шейх ул ислям. Трябва лично да го видя. Ето защо ще ме отведеш при него, но преди туй иди вземи тайно от къщата няколко здрави ремъка и въжета. За такъв човек сегашното връзване не е достатъчно.

Кара тръгна към къщата. Много лесно обяснимо бе, че Шакара помоли да ни придружи до кулата, което на драго сърце й позволих. Планът ми беше вече готов. Този шпионин доброволно сигурно нямаше да издаде нищо. Той трябваше да бъде принуден. И тук имаше едно средство, което би отворило устата дори на Дявола! Но то можеше да бъде употребено само тайно и поради това ми бе приятно, че Шакара щеше да дойде с нас. Нейното присъствие придаваше на нещата вида на разходка, която нямаше да привлече никакво внимание.

Когато Кара се върна, се повлякохме бавно по пътя за камбаните и после по тясната, но удобна пътека право към въпросната кула от квадри. Същинската й каменна порта много отдавна е била зазидана. Можехме да стигнем до вратата, за която спомена Кара, само от съседната постройка. Когато минахме през нея, видяхме лежащия на земята пленник. Погледът, който ни отправи, не беше смутен, а инатлив. И гласът му прозвуча направо безсрамно, когато викна насреща ни: