Смъртта на императора

Тези думи накараха Кортейо за миг да забрави страха си.

Лицето му се зачерви от гняв.

— И това ми го казваш ти, каналия, мерзавец такъв, комуто дължа цялата тая злочестина! Тогава чуй и моето мнение! В името на всички дяволи от пъкъла, ако има човек, когото с радост в сърцето бих гледал как се вари в оная вряща супа там долу, то това си ти, Хенрико Ландола! Ти ще предоставиш едно изискано блюдо на Сатаната!

От думите на съучастника си в злини лицето на Ландола започна до тъмночервено да се обагря. На челото му набъбнаха синкави вени, връхлетя го безмерна ярост. Диво се изправи. От устата му се изтръгнаха откъслечни стонове и пъхтене. С огромна сила напъна ремъците си. Внезапно му се удаде да освободи дясната си ръка. Докопа стремително Кортейо, който ужасено опита да се хвърли назад. Пръстите на Ландола се вкопчиха с желязна хватка около ръката му.

— Щом аз съм изгубен и трябва да ида по дявола, то ще ме придружиш поне и ти, най-презрян от всички пъзливци! — изсъска той.

Отърколи се гъвкаво до ръба на басейна и повлече Кортейо със себе си. Преди някой от техните съдии да успее да се намеси, двете тела се изтърколиха през ръба. Чу се само пронизителния крясък на Кортейо, примесен със злорадия кикот на пирата. Веднага след това клокочещата вода пръсна зловещо. Беше свършено. Вече нищо не намекваше за ужасната драма, която току-що се бе разиграла.

Дълго време тримата стояха безмълвно и неподвижно. Сетне Мариано сне шапка, прекръсти се и каза потресен:

— Това е краят. Ландола сам изпълни вашата присъда над себе си и своя съучастник. Не се налага повече да се караме доколко далеч се простира нашето право на отмъщение. Нека Бог се смили над душите им. Амин!

— Мерзавци! — Тази дума бе надгробното слово на непримиримия ловец.

Нощта спускаше своя воал над пустата планинска долина, когато те влязоха в «Хотел Долорес». Съдържателят пристъпи насреща им с порой въпроси, ала те не му сториха услугата, макар и на един-единствен да отговорят. Мълчаливо се настаниха край вечерята, която съпругата на хотелиера бе приготвила. Имаше «бизоново филе» и печеното много се услади на изпитващите истински вълчи глад посетители. Когато и последното късче изчезна зад зъбите им, узнаха, че са яли…конско месо.

— Да — ухили се под мустак съдържателят, забелязвайки удивените, въпросителни физиономии на своите гости. — Моята жена умее да прави отлично асадо[24] от конско месо, което не отстъпва по нищо на някое говеждо печено, та затуй си помислих, че сигур ще е глупост от моя страна да оставя хубавото месо да се въргаля там горе на пътя. Надявам се това откровение да не подейства зле на сеньорес.

Е, сеньорес бяха свикнали на какви ли не теглила и веднъж консумирали печеното, не се почувстваха ни най-малко зле. Скоро след това легнаха да почиват и спаха до настъпване на утрото.