Смъртта на императора
- Автор: Май Карл
- Год: 1992
- Язык: болгарский
- Год: Издателство «Калем-90»
- Переводчик: Любомир Спасов
- Жанр: Другие приключения
Электронная книга - «Смъртта на императора». Краткое содержание книги:
Ландола изслуша думите на брат си привидно невъзмутим, ала с таен страх. Той знаеше, че от страна на този човек, комуто бе причинил такива злини, не би могъл да разчита на пощада. Ето защо за него бе важно да печели време. В това се криеше единствената му възможност за спасение. То бе и причината да подхвърли с наглед безгрижна усмивка, когато Грандприз свърши:
— Няма да посмееш да ми причиниш някакво страдание. Сеньор Мариано няма да го изтърпи.
Но щеше да разбере, че бърка в предположението, защото Мариано обърна лице право към него и каза:
— Лъжеш се, Ландола, като си въобразяваш, че животът ти представлява някаква важност. Нямам ни най-малкото намерение да възпирам ръката на справедливостта.
— Но ако ни отнемете тук живота, после ще ви е невъзможно да докажете, че сте истинският Родриганда. Само по тази причина ще трябва засега да ни пощадите.
— Отново се заблуждаваш. За целта въобще не се нуждая от вас, тъй като имам достатъчно други доказателства, пък и Пабло Кортейо и дъщеря му са ни под ръка.
— Но нашите свидетелски показания са решаващи. Не си ли давате сметка, че само чрез нас можете да уличите Алфонсо, подставеният наследник!
— Не си прави труда, Ландола! Ти не можеш да схванеш, че нещата се промениха изцяло в наша полза и във ваш ущърб. Ние изобщо не се нуждаем от вашето свидетелстване. Събрани заедно, показанията на Родриганда ще доставят едно смазващо доказателство, което няма да остави място за съмнение. Вие при всички случаи сте изгубени и аз не мога, а и не желая да сторя нещо за вашето спасение.
— Тогава бъдете проклети за цялата Вечност! — изкряска пиратът, когото сега цялото самообладание бе напуснало. — И приключвайте най-сетне стоя фарс!
— Само че за вас фарсът ще се превърне в трагедия! — взе отново думата Грандприз. — Нека последваме желанието ти и приключим. Сеньор Мариано, в какво обвинявате този мъж, който се нарича Ландола? Но моля да вземете предвид, че трябва да приведете такива прегрешения, които засягат вас и вашите приятели, тъй като ще съдим според закона на прерията, а не по гражданския наказателен кодекс.
— Добре, обвинявам Ландола в похищение и отвличане.
— Кого е отвлякъл?
— Мен и моите приятели.
— А вие, сеньор Миндрело, в какво обвинявате този човек?
— Обвинявам го в същите престъпления и освен това в търговия с роби, извършена спрямо мен и граф Фернандо де Родриганда.
— Това е достатъчно, сеньорес. Аз не искам да говоря за онова, което тоя човек ми е причинил. Но какво наказание се полага според закона на прерията за похищение и отвличане на човек?
Двамата, станали така неочаквано съдебни заседатели, достатъчно дълго бяха живели откъснато от цивилизацията, за да знаят какво трябва да отговорят. Ето защо на въпроса на американеца извикаха в един глас:
— Смърт!
— А какво наказание се налага за многократно отвличане на хора?
— Многократна смърт!
— Благодаря ви, сеньорес! Вие говорихте правдиво. Сега Гаспарино Кортейо! В какво го обвинявате, Мариано?
— Обвинявам го в подмяна на дете и отвличане, извършено спрямо мен, опит за убийство на моя баща и в едно направо въпиющо заграбване на имуществото ми. Обвинявам го също така в съучастничество във всички престъпления на неговия подсъдим другар, към които самият той го е подстрекавал.
— А вие, сеньор Миндрело?
— Аз го обвинявам в противоправно отнемане на свободата, извършено спрямо мен, също така в съучастничество в търговия с роби и за всичко неизразимо, което граф Фернандо и аз претърпяхме в робството.
— Добре, сеньорес. А аз повтарям предишния си въпрос. Какво наказание се полага според закона на прерията за отвличане на човек и кражба?
— Смърт.
— А за многократно отвличане на хора?
— Многократна смърт.
— Вие чухте — обърна се след тези думи той студено към пленниците. — Вашата присъда е произнесена. Пригответе се да умрете!
Грандприз замълча и остави очите си да се плъзнат с безгранично удовлетворение върху престъпниците, за да види какво въздействие им е оказало разглеждането на делото. Ландола изглеждаше напълно равнодушен. Лежеше със стиснати зъби и отправяше жарещ поглед от един съдник на друг. Другояче стояха нещата с Гаспарино. Онова, което сега го бе обсебило, бе не гордост, а страх, неизказан страх. Намираше се в такова душевно състояние, че би предал и най-добрия си приятел.