Смъртта на императора
- Автор: Май Карл
- Год: 1992
- Язык: болгарский
- Год: Издателство «Калем-90»
- Переводчик: Любомир Спасов
- Жанр: Другие приключения
Электронная книга - «Смъртта на императора». Краткое содержание книги:
След като тримата се насладиха на западния изглед, за което си позволиха само няколко минути, те се отправиха към източния склон на седловината, за да се огледат за очакваните. От техния наблюдателен пункт погледът обхващаше последната част от пътя, ала засега от тях нямаше следа. Грандприз нареди на Миндрело да се разположи така, че да наблюдава едно голямо разстояние от зигзагообразния път, без самият да бъде забелязан, а той и Мариано заеха позиция край водата, която местните жители толкова сполучливо бяха нарекли Фуенте дел Диабло, Дяволския извор. След известно време испанецът прекъсна мълчанието.
— Сеньор, какво ще правим с пленниците, ако наистина паднат в ръцете ни?
Запитаният му хвърли суров поглед. Неговият отговор се състоеше в насрещен въпрос.
— Кажете по-добре вашето мнение!
Мариано помълча минута-две и отвърна замислено:
— Всъщност би трябвало да ги вземем с нас и да ги отведем до Сантяго, откъдето избягаха.
— За да се измъкнат повторно и този път завинаги? Искате да овесите на врата си бремето, свързано с отвеждането на толкова опасни мъже? Сеньор, кажете защо сте на мнение, че трябва да връщаме тия мерзавци в Сантяго!
— Нуждаем се от техните показания за очаквания процес на фамилия Родриганда срещу всички тези Кортейо.
— На какво се осланяте от техните показания? Да не би да вярвате, че ще кажат истината? Впрочем имате си още Побло Кортейо и дъщеря му. Задръжте си ги, щом като толкова държите на някакви показания пред съда, правете каквото искате, от мен да мине, и е Гаспарино, но от Ландола… — неговият толкова дълго стаяван гняв най-сетне се разрази и думите излизаха почти прецедени от устата, — …от Хенрико Ландола, моят доведен брат, дръжте пръстите си далеч! Той принадлежи на мен, изцяло и единствено на мен!
Иначе толкова спокойният ловец сега бе едва ли не неузнаваем. Страните му се бяха зачервили, очите мятаха мълнии, а в чертите му бе залегнала някаква зловеща решителност. Да беше съгледал сега Ландола смъртния си враг, когото наричаше свой заварен брат, би изтръпнал от ужас. По необходимост Мариано бе освободен да даде отговор, тъй като тъкмо в този момент Миндрело се върна от наблюдателния си пост с известието, че очакваните приближават.
Незабавно бяха направени последните приготовления за тяхното посрещане. Грандприз разпореди на двамата си спътници да се скрият зад скалните блокове встрани от пътя, докато той самият щеше да чака с кучето неприятелите отпред. Щяха да стрелят само в краен случай, като дори тогава нямаше да се целят в главата или сърцето, защото искаха да заловят двамата живи. В следващия миг Дяволския извор отново лежеше самотен и изоставен като преди.
Търпението на чакащите бе подложено на дълго изпитание и ловецът вече мислеше, че Миндрело се е заблудил, когато чу шум от падащ камък. Малко по-късно откъм пътя прозвучаха гласове, след което стаените преследвачи видяха над скалните отломъци да се появяват главите на очакваните — Хенрико Ландола и Гаспарино Кортейо.
Но който не ги познаваше добре, надали би ги разпознал в тези измършавели фигури. Десетте дни преумора, лишения и глад бяха оставили ужасни следи по пращящите преди от здраве лица. Когато двамата стигнаха превала на прохода, Гаспарино нададе вик на радост и слезе от коня. Но това слизане по-скоро би трябвало да се нарече падане и дори несъмнено по-устойчивият от спътника си Ландола видимо се зарадва, като забеляза едно предлагащо почивка място.
— Ауте, това бе участък, който още дълго ще помня — въздъхна Кортейо, сядайки изнемогнал до езерцето. — Истински път към Голгота! Не може да се каже, че съм ти благодарен, дето не избра някой по-удобен.
— Така си и мислех, че ще чувам от теб само упреци и никаква благодарност! Глупак си ти, сеньор Кортейо, щом не осъзнаваш, че това бе най-сигурният за нас. Всеки друг щеше да е десет пъти по-опасен.