Смъртта на императора

— Тихо! — повели коронелът. — Нали съм дал заповед на пост да не се говори!

Двамата се чувстваха виновни и премълчаха. Коронелът продължи:

— Нещо да се е случило?

— Не — отвърна единият.

— Тогава се дръжте по-мирно, отколкото досега! Говорите ли високо, вас ще чуят, вместо вие да чуете някой. Аз ще отида да поразузная наоколо. Възникне ли през това време нещо, докладвайте на майора!

Курт не можеше да види коронела, но по шума от крачките разбра, че идва към дървото, зад което бе залегнал. Ето защо се надигна и се сниши плътно и ниско до ствола на дървото. За да не се блъсне някъде, полковникът държеше ръцете си напред. Той напипа стеблото и поиска да го заобиколи, ала се закачи в крака на Курт и се просна на земята.

— Проклятие! — изруга. — Имам чувството, че се спънах в ботуша на някакъв човек. Бързо насам, вие двамата!

Курт едва има време да се отмести светкавично встрани и, промъквайки се край няколко дървета, да се притаи зад друго стебло — толкова бързо се отзоваха двамата мъже. Полковникът веднага се бе изправил.

— Имате ли кибрит? — попита той.

— Да.

Курт се шмугна още по-назад.

— Запалете! — заповяда офицерът. — Но няколко клечки едновременно! Да светне по-добре.

Курт долови драскането по кибрита и миг по-късно пламъчето освети мястото, където стояха тримата мъже. Щастие бе, че сиянието не можеше да проникне до него.

— Виждате ли нещо? — запита коронелът.

— Не — гласеше отговорът.

— Осветете земята! Двамата мъже се подчиниха.

— Ах! — въздъхна облекчено офицерът. — Има някакъв корен. Обрасъл е с мъх и неговата мекота ме заблуди, че е крак. На него съм се закачил.

— Сигурно, сеньор — подкрепи го единият часови.

— Човек винаги трябва да е много предпазлив — рече наставнически коронелът, — особено в положението, в което се намираме ние. Затова дръжте ушите си отворени, омбрес!

След това предупреждение офицерът закрачи към края на гората. За Курт опасността премина. Коронелът вероятно възнамеряваше да направи един обход по равната степ около гората. При тази мисъл в главата на младия мъж светкавично се оформи едно решение. Какво би станало, ако плени полковника? Начинанието сигурно нямаше да е лесно, но той се чувстваше достатъчно ловък да го осъществи.

Последва приведен офицера. Онзи действително бе излязъл в тревистата равнина и сега крачеше бавно край периферията на гората. Курт се промъква известно време след него, додето излезе от слуховия обсег на двамата постови. Сетне го настигна и сключи здраво пръсти около гърлото му. Офицерът изстена приглушено и размаха ръце във въздуха да улови нападателя, ала не му се удаде. Последва по-силно стягане на пръстите на Курт, едно хъркащо, постепенно стихващо стенание и офицерът се смъкна на земята.

Немецът незабавно извади носната си кърпа и я върза през устата на изпадналия в безсъзнание пленник, след което разви ласото от кръста си и го омота здраво около ръцете и краката на онзи, та като се свести да не може да мръдне. После го метна на раменете и побърза към коня си, когото въпреки мрака успя да намери. Намести пленника напреко пред себе си и пбдкара животното — отначало бавно и предпазливо, после толкова бързо, колкото позволяваха тъмнината и теренът.