Смъртта на императора
- Автор: Май Карл
- Год: 1992
- Язык: болгарский
- Год: Издателство «Калем-90»
- Переводчик: Любомир Спасов
- Жанр: Другие приключения
Электронная книга - «Смъртта на императора». Краткое содержание книги:
Американецът се изправи. Очите му се озариха от внезапна идея и той пристъпи към езерцето да провери температурата. Пробата трябва да бе откликнала на желанието му, защото кимна доволен. После отново се намести срещу пленниците. Лицето му бе приело израз на неумолима решителност.
— Да свършваме набързо с мерзавците! — рече Мариано. — Вечерта наближава и трябва да помислим за връщането.
— Набързо? Какво ви хрумна? Сигурно и злото, което тоя тип ми причини, бе нещо мимолетно? Или бяха ефимерни шестнайсетте години, които бяхте принудени да изтърпите в мъки и лишения, заради низостта на тия демони? И казвате да приключа с тях набързо? Мога да ви уверя, че един куршум, довел живота им до бърз край, за тях ще е незаслужена милост, а аз съм последният, който ще им окаже тая услуга.
— Но какъв вид смърт им определихте? — поиска да знае Миндрело. — За Бога, за мен ще е върховно блаженство да изпълня пътуване на тези изчадия за пъкъла с възможно повече наслади.
— Не се ли досещате какво съм наумил? И все пак идеята е толкоз близо до ума! Забравихте ли болката, която изпитахте там долу, топвайки ръката си в горещия извор?
— Per todos los Santos — в името на Вси светии! Тази идея е безценна! — провикна се възторжено Миндрело. — Имате право и така ще бъде направено! Ще метнем мерзавците във врящия Фуенте дел…
Той беше прекъснат от протяжен, грозен крясък. Беше го надал Кортейо. С широко отворени очи и обезкръвени устни, той се втренчи в своите съдии, сякаш виждаше призрак. Неговият спътник притежаваше по-здрави нерви. Ландола не даде нищо да се забележи.
— Valgame Dios — Бог да ме пази! — изкрещя Кортейо ужасен. — Всичко друго, само това не, сеньор! Умолявам ви, за Бога, не го правете!
— Не реви и се вайкай и не замесвай Бога! Позоваването ти на Бога, в когото и бездруго не вярваш, звучи в устата ти като хула.
— Сеньор, ако го извършите, не сте човек, а зъл демон!
— Ние сме хора, които съдят демони. Не се позовавай на човечността, каквато никога не си проявявал през живота си!
— И все пак моля, да, да, умолявам ви, само този път проявете милосърдие и ни освободете! Заклевам ви се с всички клетви, че никога повече няма да пресечем вашите пътища. Заклевам се в отвъдния си живот! Сеньор Мариано, зная, че в гърдите си имате чувствително сърце и не може да искате по такъв ужасен начин да ни…
— Млъкни, бъзливецо! — бе прекъснат от Ландола, който бе слушал с привидна равнодушност сякаш цялата тая работа не се отнасяше до него. — Нима не виждаш, че при тия сатани всяка дума е безполезна и че ще им създаваш далеч по-малка радост, ако престанеш да скимтиш и хленчиш? Ти си мъж и понеси като такъв онова, което и бездруго няма да се промени!
Сетне обърна гръб на неприятелите, давайки с това да се разбере, че отсега нататък думица няма да обели. Кортейо продължи да циври. Тогава Мариано се изправи и даде знак на ловеца да го последва. Нотариусът замлъкна и се ослуша. Мариано излезе извън обсега на слуха на пленниците и спря. Не се наложи да чака дълго Грандприз. След няколко мига той пристъпи към него с мрачно лице, защото не можеше да не се досети защо младият граф иска да говори с него без свидетели.
— Сеньор Мариано, зная какво искате от мен, но ще ви кажа също, че всяка ваша дума ще бъде напразна.
— Сеньор Грандприз, в такъв случай вие не сте човек, а сатана в човешки облик!
Едва ли не враждебен бе погледът, който ловецът метна на другия.
— Сеньор, зная, че сте на различно гледище от мен, въпреки неописуемата несрета, в която тези мерзавци са подхвърлили вас и цялото ви семейство, за което ви уважавам. Но не искайте от мен да променям за ваша угода становището си! Аз съм копнял за Часа на отмъщението ден и нощ. С охота живеех в нищета и гладувах, изнемогвах и мръзнах, защото един вътрешен глас ми подсказваше, че ненапразно се надявам. Сега Часа на отмъщението настъпи. Да, ще ви кажа открито, аз искам отмъщение, не наказание. Не мога да сторя нищо, че съм устроен другояче от вас. За това е виновен негодяят там отпред, който ме прогони в дивия пущинак, станал мой роден дом в продължение на трийсет години и където няма друг закон, освен закона на dark and bloody grounds — мрачните и кървави поля, законът на безнощадната отплата.