Куриерът бе инструктиран, в случай че не му се удаде да се промъкне през неприятеля или бъде заловен, да смачка на топче тази бележка и я погълне, за да не стане достояние нейното съдържание. С настъпването на нощта бе потеглил и преминал благополучно линията на обсадителите. През деня му провървя да издири получателя и онзи веднага се приготви да изпълни заповедта.
Курт беше назначен към една войскова част под заповедите на генерал Велес. Неговият щаб бе разработил нов план, който би трябвало да облекчи завладяването на града. Велес наистина го бе обявил за безполезен, защото знаеше, че крепостта по друг начин ще падне в ръцете му, но тъй като не биваше да казва нищо по въпроса, планът бе приет, въпреки възражението му, и сега провеждането му се нуждаеше само от одобрението на генерал Ескобедо. За да бъде получено, трябваше да се изпрати до пълководеца куриер, който да съумее да представи плана във всичките му достойнства. Бе избран Курт Унгер.
Беше следобед, когато Курт потегли. Той скоро се срещна с генерал Ескобедо, установил Главната си квартира само на час път от Керетаро, и получи одобрение на предложенията, разбира се, след обстойно обсъждане и междувременно вечерта настъпи. Беше тъмно и за да се прибере по-бързо, Курт се отклони от правата посока. Тя щеше да го отведе сред обсаждащите войски, при което разни задръжки биха забавили ездата му. Ето защо реши да язди към фланга на обсадителите. Поради мрака и липсата на проправен път, човек лесно би могъл да сбърка възнамерявалата посока и Курт наистина се заблуди на известно разстояние в полето. Забелязал го, той спря да намери вярното направление.
Докато размишляваше сред тревистата равнина, стори му се, че чува пред себе си пръхтенето на кон — там, където се забелязваше една по-тъмна ивица в нощния мрак и в която не бе трудно да се разпознае гора. Последва второ, а после трето и четвърто изпръхтяване. Там навярно имаше няколко, може би много коне. А където има коне, има и ездачи. Приятели ли бяха, или врагове? По всяка вероятност врагове. Войските на Ескобедо бяха разположени отсреща вляво и при това нямаше нужда да се крият в гората.
Курт обърна коня си и се върна дотолкова, че ако животното изпръхтеше, да не бъде чуто от спотайващите се ездачи. Върза го за колче и закрачи обратно към гората. В нейна близост залегна в тревата и започна да се придвижва по маниера на прерийните ловци. Не мина много и проникна между дърветата в периферията на гората. Тогава чу отляво полугласно воден разговор. Запромъква се към този район, но скоро бе принуден да спре, тъй като бе стигнал до едно дърво, близо до което седяха двама мъже и разговаряха помежду си. Можеше да разбира всяка тяхна дума.
— Колко ли е часът? — запита единият.
— Дявол знае — изръмжа другият. — Трябва да е към единайсет.
— Значи още един час.
— Смяташ, че ще потеглим към полунощ?
— Да. За да започнем атаката в един часа. Всъщност един безумен план. Ние сме четиристотин, а неприятелят брои двайсет и пет хиляди.
— Глупости! Та нали ще си имаме работа само с една малка част! Но все пак не е нищо друго, освен тичане към смъртта.
— Аз не си представям толкова зле нещата. Докато стоях днес на пост, мина нашият коронел[25] с пратеника на генерал Мирамон и ми се удаде да подочуя няколко думи от техния разговор. Коронелът негодуваше, че трябва да се жертва.
— А пратеникът?
— Оня го успокои, изяснявайки, че изобщо не се касае за сериозно сражение. Само трябвало да се покаже, че императорът има в тила на неприятеля си привърженици, готови да се бият за него.
— Ама че тъпотии! И какво би му помогнало това в неговото безнадеждно положение?
вернуться
25
коренел /исп. coronel/ — полковник /Б.пр./
