Смъртта на императора

— Хм. Тогава ми кажете, знаете ли точно къде и как живее дон Максимилиано.

— Обитава манастира Ла Крус тук над нас и добре познавам неговото жилище.

— Аз пък искам да бъда пуснат да вляза в определен час оттук.

— Определете го тоя час!

— Да кажем, в нощта на 14 срещу 15 май отваряте в два часа тази портичка. После ще имате пълен един час за свободно оттегляне, за изчезване. След това аз ще вляза с двеста души. С тези хора ще се уверя дали и вие сте си заминали. Повече човешки живота не бива да рискувам. Уверя ли се, че сте сдържали думата си и сте били дискретни, ще пратя за подкрепления. Съгласен?

— Напълно.

Двамата мъже си подадоха ръка, след което се разделиха. Генерал Велес се упъти към лагера си, а Лопее се върна при Мирамон, който го очакваше с копнеж.

— Е, как мина? — посрещна с тези думи той влезлия, преди онзи де е намерил време да поздрави.

— Ще бъдете доволен, генерале — отвърна полковникът. Сетне докладва как е протекла срещата.

— Слава Богу! — рече Мирамон с въздишка на облекчение. — Почти не ме свърташе от безпокойство. Намерението да се встъпи в преговори с вражи офицер на такива основания, е винаги едно рисковано начинание, което може да не сполучи и после човек трябва да си тегли неприятните последици.

Лопес повдигна вежди и отвърна:

— Рисковано начинание? И кой всъщност се зае с това рисковано начинание?

— Ние двамата, разбира се.

— Бих желал да го оспоря. Вие стояхте на заден план, а мен изпратихте напред. Следователно при една неудача на предприятието аз бих бил онзи, когото щяха да пипнат.

— Но пък аз съм този, който ви е натоварила поръчението, поради което навярно щяхте да се позовете на мен. Виждате, че и двамата сме били подхвърлени на същата опасност.

— Нека е тъй — рече Лопес, съзнавайки, че трябва да се примири. — За щастие мога да окачествя нашия рискован замисъл като успял.

— Каква гаранция получихте?

— Каква друга, освен честната дума на Велес.

— Хмм! Дали това ще е достатъчно?

— Съмнявате се в лоялността на генерал Велес?

— Още не съм чувал да е нарушил думата си, но в този случай…хмм!

Мирамон замълча. За момент му стана трудно да продължи подхванатото изречение. Лопес го разбра и попита усмихнато:

— Защо мислите, че точно в този случай ще направи изключение?

— Защото…защото…той ще ни счита…за предатели, които не се включват в нашето споразумение.

— Думата не е красива, но по същество е правилна. Има хора, които се водят по странната максима, че човек не е длъжен пред някой npe…Caramba, тая проклета дума!…че човек не е длъжен пред някой предател да спазва думата си.

— Дали Велес принадлежи към тези хора?

— Надявам се, не, пък и не би било възможно да се добие каквото и да е по-нататъшно поръчителство. Велес тогава би поискал и от наша страна такова. Ние обаче какво бихме могли да му предложим?

— Хм! Нищо, освен нашата дума.