През страната на скипетарите

— Значи ти си заемал много важна длъжност и си имал доверието на султана — отвърнах аз.

— Да, така е — обясни агата гордо. — Доставчикът печели битките. Той води войниците към победа. Без него няма смелост, няма храброст, а само глад, нищета и болести. Родината ми дължи много.

— Да спомена ли това в книгата си?

— Да, напиши го. Дори те моля за това. Можеш ли да напишеш много хубави работи за империята на падишаха и неговите поданици?

— Да, много — отговорих аз кратко, защото забелязах, че иска да премине към онова, което беше най-важно за него.

— Но сигурно ще има и някои лоши неща?

— Също. Навсякъде има добри и лоши хора.

— Срещна ли при нас много злодеи?

— Доста. Особено в последно време, и то дори тук, в тези околности.

Мурад се размърда неспокойно. Искаше му се да разбере подробности.

— В такъв случай читателите на книгата ще научат всичко. Де да можех да имам и аз такава книга!

— Няма да можеш да я прочетеш, защото няма да е напечатана на твоя език.

— Би могъл поне да ми разкажеш малко от съдържанието й.

— Вероятно по-късно, като си почина.

— Тогава ще заповядам да ти покажат стаята ти. Но преди това все пак би могъл да ми разкажеш мъничко.

— Наистина съм много уморен, но за да видиш, че уважавам желанията на домакина си, моят спътник Хаджи Халеф Омар ще ти разкаже накратко какво сме преживели.

— Нека започва. Слушам.

Халеф много обичаше да разказва. Но това, че агата го подкани да направи това с почти заповеден тон, го ядоса. Знаех какво ще последва.

— Позволи ми преди това да ти кажа — започна Халеф, — кой е разказвачът, който има добрината да ти посвети думите си. Аз съм Хаджи Халеф Омар Бен Хаджи Абул Абас Ибн Хаджи Дауд ал Госарах, воин на хадедихните от великото племе на шаммарите. Прадядото на моя прадядо е яздил с Пророка в битките, а прадядото на този герой е ял дини заедно с Ибрахим, бащата на Исаак. Толкова ли са многобройни и твоите прадеди?

— Родословното дърво на прародителите ми се издига много нависоко — отвърна Мурад малко смутено.

— Това е добре, защото не бива човекът да се оценява по лулите и чашите му за кафе, а по броя на известните му предци. В рая се намират хиляди мои роднини, чийто любим наследник съм аз. Няма да споменавам поотделно всеки от тях в речта си, но тъй като моят приятел и сихди, Кара Бен Немзи, пожела да разказвам, искам да ми посветиш цялото си внимание.

Всичко бе изречено толкова спокойно, сякаш самият Халеф е присъствал, когато прадядо му е ял дини с Авраам! Държеше се така, сякаш е проява на милост от негова страна, че ще удостои нашия домакин с разказа си.

После Халеф изложи в общи линии с добре премислени думи последните ни случки. Никой юрист не би могъл да го направи по-добре от дребния хаджия. Той не каза нито сричка, която би могла да наведе доставчика на мисълта, че знаем какво ни очаква при него. Аз тайно му се радвах и признателно му кимнах, когато той свърши и въпросително ме погледна, за да разбере как е свършил работата си.