Милениум. Момичето, което си играеше с огъня. Книга 2
- Автор: Ларссон Стиг
- Язык: болгарский
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Милениум. Момичето, което си играеше с огъня. Книга 2». Краткое содержание книги:
Още с излизането си през 2005 г. трилогията има зашеметяващ световен успех, като първият том получава наградата „Стъклен ключ“ за най-добър скандинавски роман за 2005 г., а вторият е определен за криминален роман на 2006 г. от Шведската академия за криминална литература. До момента от трите книги по света са продадени над 62 милиона екземпляра.
Ексцентричната и асоциална Лисбет Саландер, на която никой компютър не може да се опре, попада в центъра на драматични събития, свързани със загадъчното й минало. Обвинена в тройно убийство и въвлечена в гонитба на живот и смърт, в която тя е мишената, Лисбет решава веднъж завинаги да скъса със сенките от миналото, да накаже тези, които го заслужават.
По същото време Микаел Блумквист започва да работи върху един невероятно горещ репортаж, свързан с търговия със секс робини. Много от замесените в случая са високопоставени обществени личности.
Докато трае разследването на „Милениум“ и на полицията, съдбите на Микаел Блумквист и Лисбет Саландер отново се пресичат при изключително драматични обстоятелства, които ще им помогнат да открият пътя един към друг.
Стиг Ларшон (1954–2004) е известен шведски журналист и писател, основател на фондацията „Хил“, чиято цел е да открива и описва антидемократичните, дясноекстремистките и расистките тенденции в обществото и в печата. Успоредно на обществената си дейност пише и криминалната поредица „Милениум“. През 2004 г. предава за печат първите три книги и умира от инфаркт, без да дочака появата им на книжния пазар. Носят се непотвърдени, че смъртта му не е случайна, че е свързана с дейността му на разследващ журналист.
Микаел съзнаваше, че Бублански го наблюдава изключително внимателно. Точно като Драган Армански, и той трябваше да направи избор. Рано или късно щеше да му се наложи да реши в кой ъгъл на ринга да застане, ако Лисбет Саландер бъде обвинена в убийство. „Виновна или невинна?“
Преди да успее да каже нещо, телефонът на бюрото на Ерика иззвъня. Тя го вдигна и подаде слушалката на Бублански.
– Някой си Ханс Фасте иска да говори с вас.
Бублански взе слушалката и изслуша внимателно другата страна. И Микаел, и Ерика видяха как изражението на лицето му се промени.
– Кога влизат?
Тишина.
– Какъв беше адресът…? Лундагатан… Добре, наблизо съм и тръгвам за там.
Бублански бързо се изправи.
– Извинете ме, но трябва да прекъсна разговора. Настоящият попечител на Саландер е открит застрелян, тя е обявена за издирване и е издадена заповед за ареста ѝ по обвинение в три убийства.
Ерика Бергер зяпна. Микаел Блумквист изглеждаше така, сякаш го е ударил гръм.
НАХЛУВАНЕТО В АПАРТАМЕНТА на Лундагатан бе сравнително лесна процедура от тактическа гледна точка. Ханс Фасте и Кърт Свенсон се облегнаха на капака на колата и изчакаха, докато бойците от специалния отряд, въоръжени с автомати, окупираха стълбището и превзеха първия етаж.
След десет минути те установиха това, което Фасте и Свенсон вече знаеха. Никой не им отвори вратата, когато позвъниха.
Ханс Фасте плъзна поглед по дължината на улица Лундагатан, която за огромна досада на пътниците на автобус № 66 бе отцепена от Синкенсдам до църквата „Хьогалдисшюркан“. Един автобус пък бе попаднал между огражденията в хълмистата част и не можеше да мръдне ни напред, ни назад. Накрая Фасте се приближи до един униформен полицай и му нареди да се дръпне настрана и да пусне превозното средство. Голям брой любопитни зяпачи се бяха струпали в горната част на Лундагатан и наблюдаваха суматохата отвисоко.
– Трябва да има и по-лесен начин – рече Фасте.
– По-лесен от какво? – зачуди се Свенсон.
– От това да викаме силите за бързо реагиране всеки път щом трябва да заловим някой хулиган.
Кърт Свенсон се въздържа от коментар.
– Все пак става въпрос за жена с ръст сто и петдесет сантиметра и тегло към четирийсет килограма – рече Фасте.
Не бяха намерили за необходимо да разбиват вратата с чук. Бублански се присъедини към тях, докато чакаха ключарят да отвори и да се дръпне настрана, за да може отрядът да превземе апартамента. Отне им около осем секунди да огледат площта му от четирийсет и пет квадрата и да се убедят, че Лисбет Саландер не се крие нито под леглото, нито в банята, нито в някой гардероб. След това позволиха на Бублански да влезе.
Тримата полицаи се огледаха любопитно наоколо в безупречно чистия и изискано мебелиран апартамент. Мебелите бяха със семпли форми. Кухненските столове бяха боядисани в различни светли пастелни тонове. По стените в стаите висяха художествени черно-бели фотографии в рамки. В антрето имаше етажерка с касетофон с компактдисково устройство и огромна колекция от албуми. Бублански констатира, че тя включва всякаква музика – от хардрок до опера. Всичко бе артистично подредено. Изпипано и с вкус.
Кърт Свенсон огледа кухнята, но не откри нищо забележително. Прегледа голям куп с вестници и провери плота, шкафовете и камерата на хладилника.
Фасте претърси гардеробите и чекмеджетата на шкафа в спалнята. Подсвирна, когато откри белезници и различни сексуални играчки. В един от гардеробите намери цял комплект латексови дрехи от онзи тип, който би накарал майка му да се изчерви само като ги погледне.
– Тук е имало купон – рече той високо и размаха една лачена рокля, която според етикета бе ушита в „Домино Фашън“, каквото и да бе това.
Бублански огледа шкафа в антрето, върху който откри малка купчина неотворени писма, адресирани до Лисбет Саландер. Прегледа ги и установи, че са главно сметки и банкови извлечения. Имаше само едно лично писмо. То бе от Микаел Блумквист. Дотук всичко казано от него се потвърждаваше. След това се наведе и вдигна пощенските пратки, покрити с отпечатъците на специалния отряд, които лежаха на пода под пощенския отвор. Броеве на списание „Тай Про Боксинг“, безплатният вестник „Сьодермалмнют“ и три писма, адресирани до Мириам Ву.