Пътят на кралете (том I)

— Предполагам.

— Чувам, че сте имали успехи при последните нападения на платата и лично сте убили няколко обвити в какавиди чудовища. Заслужавате поздравления.

Вама сви рамене.

— Скъпоценните ядра, които спечелихме, бяха малки. Нищо общо с това, което Елокар взе днес.

— По-добре малки, отколкото никакви — любезно отбеляза Далинар. — Доколкото разбирам, планирате да укрепите стените на Вашия лагер?

— Хмм? Да. Попълване на няколко дупки, подобряване на фортификацията.

— Със сигурност ще кажа на Негово Величество, че ще желаете да купите допълнителен достъп до Превръщателите.

Вама намръщено се обърна към него.

— Превръщатели?

— За дървен материал — равнодушно поясни Далинар. — Нали не смятате да попълвате дупките, без да ползвате скеле? Цяло щастие е, че разполагаме с Превръщатели, които да ни снабдяват с неща като дървесина, тук, в тези далечни равнини. Не сте ли съгласен?

— Е, да — отвърна Вама и посърна още повече. Адолин гледаше ту него, ту баща си. Този разговор имаше някакъв подтекст. Далинар не говореше само за дървесината за стените — Превръщателите бяха средството, чрез което всички върховни принцове изхранваха армиите си.

— Кралят е особено щедър в предоставянето на достъп до Превръщателите — продължи Далинар. — Нали така?

— Схванах мисълта Ви, Далинар — сухо отговори Вама. — Няма нужда да продължавате с недодяланите намеци.

— Никога не съм се славел като изтънчен човек, Сиятелни. Само като ефективен.

Далинар се оттегли и махна на Адолин да го последва. Адолин тръгна и погледна през рамо към другия върховен принц.

— Оплаква се шумно от сумите, които Елокар взима за ползване на неговите Превръщатели — тихо обясни Далинар. Това беше основната форма на данък, налаган от краля на върховните принцове. Самият Елокар не се сражаваше и не печелеше скъпоценни ядра, освен по време на днешния лов. Кралят стоеше над личното участие във военните действия, както изискваше благоприличието.

— И…? — каза Адолин.

— И аз напомних на Вама колко е зависим от краля.

— Да речем, че това е важно. Какво общо има обаче със Садеас?

Далинар не отговори. Продължи да крачи през платото и спря на ръба на пропастта. Адолин застана до него и зачака. След няколко мига зад тях се разнесе потракване на Броня и Садеас застана до Далинар на ръба на пропастта. Адолин присви очи при вида му, а Садеас пошавна с вежди, но не каза нищо за присъствието на младежа.

— Далинар — рече Садеас и отправи поглед над Равнините.

— Садеас — гласът на Далинар беше овладян и рязък.

— Говори ли с Вама?

— Да. Той прозря какво правя.

— Прозрял е, разбира се — в тона на Садеас се долавяше намек за веселост. — Не бих очаквал друго.

— Каза ли му, че увеличаваш цената, която му вземаш за дървения материал?

Садеас владееше единствената голяма гора в района.

— Удвоявам я.

Адолин погледна през рамо. Вама ги наблюдаваше и изражението му беше буреносно — духчета на гнева извираха от земята около него като малки езерца бълбукаща кръв. Далинар и Садеас един до друг му пращаха много разбираемо послание. Затова… може би затова го поканиха на лова, осъзна Адолин. За да могат да го надхитрят.