Пътят на кралете (том I)

Садеас сви очи.

— Значи пак започваме с това? Като стари любовници, които се срещат неочаквано на някое пиршество?

Бащата на Адолин не отговори. За пореден път Адолин се изуми от отношенията между Далинар и Садеас. Острите им думи бяха искрени; човек трябваше само да погледне в очите им, за да разбере, че едва се понасят.

И въпреки това, ето ги тук — явно планират и изпълняват съвместна маневра срещу друг върховен принц.

— Аз ще защитавам момчето по моя начин — каза Садеас. — Ти го прави по твоя. Но не ми се оплаквай от параноята му, при положение, че ти настояваш да се спи в униформа — за всеки случай — ако на паршендите, противно на всякакъв здрав разум и опит, изведнъж им хрумне да нападнат военните лагери. Наистина „не знам откъде се взима“!

— Да си вървим, Адолин — рече Далинар и се обърна да си отиде. Адолин го последва.

— Далинар — подвикна Садеас.

Далинар неохотно се извъртя.

— Откри ли вече? — попита Садеас. — Защо той написа онова?

Далинар поклати глава.

— Не ще намериш отговора. Това е глупаво търсене, стари приятелю. То те разкъсва отвътре. Знам какво става с теб по време на буря. Умът ти се разплита заради целия този натиск, на който сам се подлагаш.

Далинар пак тръгна. Адолин забърза след него. За какво ли се отнасяше последната част на разговора. Защо „той“ написа? Мъжете не пишат. Адолин понечи да пита, но усещаше настроението на баща си. Сега не беше време да го дразни.

Отидоха до едно възвишение. Проправиха си път до върха му и оттам загледаха падналото пропастно чудовище. Хората на Далинар продължаваха да свалят месото и черупката му.

Баща и син стояха горе, умът на Адолин кипеше от въпроси, но не намираше начин да ги изговори.

Най-сетне Далинар продума.

— Казах ли ти какви бяха последните думи на Гавилар към мене?

— Не си. Винаги съм се питал за онази нощ.

— „Братко, тази вечер следвай Кодекса. Ветровете носят нещо странно.“ Това ми каза, последните му думи към мен, преди началото на пира по случай подписването на договора.

— Тогава не разбирах, че чичо Гавилар следва Кодекса.

— Той беше първият човек, който ми го показа. Приемаше го за реликва от древния Алеткар, от времето, когато кралството ни се е обединило за пръв път. Започна да го спазва малко преди смъртта си. — Далинар заговори по-неуверено. — Времената бяха особени, синко. Ние с Ясна не знаехме какво да мислим за промените у Гавилар. Тогава мислех Кодекса за глупост — дори и изискването офицерът да избягва силните напитки по време на война. Особено това изискване. — Гласът му се сниши още повече. — Лежах в несвяст на пода, когато Гавилар беше убит. Помня гласовете, които опитваха да ме събудят, но умът ми бе съвсем помътен от виното. Трябваше да съм при него.

Погледна Адолин.

— Не мога да живея в миналото. Безразсъдно е да се прави така. Обвинявам се за смъртта на Гавилар, но сега вече нищо не може да се направи за него.