Убийство на 31-я етаж. Смеещият се полицай

— Разбира се. Ако преди това обаче не пукнеш от рак на дробовете.

Гунвалд Ларшон стана и влезе при Мартин Бек.

— Откъде е имал Асаршон толкова пари? — попита той.

— Не зная.

— С какво се занимава фирмата му?

— Внася разни боклуци. Вероятно всичко, което може да донесе пари. От подемни кранове до пластмасови елхи.

— Пластмасови елхи?

— Да, в момента са много търсени. За съжаление.

— Взех и проверих колко данък са платили тия господа за последните години.

— И какво откри?

— Към една трета от това, което даваме ти или аз. А само като си помисля как изглеждаше дома на вдовицата…

Мартин Бек го погледна въпросително.

— Страшно ми се иска да направя обиск в кантората им.

— С какво ще го мотивираш?

— Не зная.

Мартин Бек повдигна безпомощно рамене. Гунвалд Ларшон тръгна към вратата. Спря се на прага и добави:

— Подозрителна птица е тоя Асаршон. А и брат му явно не е стока.

Малко след него на вратата се показа Колберг. Изглеждаше уморен и умърлушен, с кървясали очи.

— С какво се занимаваш? — попита го Мартин Бек.

— Прослушвам ролките от разпита на Биргерсон. Оня, дето убил жена си. Цяла нощ се занимавам с тях.

— Е, и?

— Нищо. Абсолютно нищо. Ако, разбира се, не съм пропуснал нещо.

— Такава възможност винаги съществува.

— Много мило от твоя страна — рече Колберг недоволно и тресна вратата след себе си.

Мартин Бек се опря с лакти върху бюрото и зарови глава в ръце.

Вече беше петък, осми декември. Изминали бяха двадесет и пет дена, а разследването, общо взето, тъпчеше на едно място. А и групата им започна да се разпада. Всеки един изглеждаше упорито вкопчен в различна следа.

Меландер се мъчеше да си спомни кога и къде е чувал или виждал името Нилс Ерик Йорансон.

Гунвалд Ларшон размишляваше върху парите на братята Асаршон и начините, по които се бяха сдобили с тях.

Колберг се питаше с какво един психически разстроен човек, убил жена си, е могъл да зарадва Стенстрьом.

Нурдин се опитваше да намери връзка между Йорансон, масовото убийство и гаража в Хегерстен.

Ек до такава степен задълбочи техническите си познания за червения двуетажен автобус, че вече бе невъзможно да се говори с него за друго освен за електрически вериги и шалтери за чистачки.

Монсон бе възприел от Гунвалд Ларшон смътните предположения, че Мохамед Боуси непременно играе някаква важна роля, тъй като е алжирец, и системно разпитваше цялото арабско население на Стокхолм.

Самият той, Мартин Бек, мислеше единствено с какво се е занимавал Стенстрьом, дали е следил някого и дали този някой го бе застрелял. Но тази мисъл му се струваше доста неубедителна. Щеше ли да се остави един що-годе опитен полицай да го застреля човекът, когото следи? И то в автобус?

Рьон не спираше да мисли какво е казал Шверин в секундите, преди да умре в болницата.

Точно този петък следобед беше разговарял със звуковия експерт от Шведското радио, който бе опитал да анализира думите от лентата.

Специалистът доста се позабави, но сега вече изглежда беше готов с резултата си.