Убийство на 31-я етаж. Смеещият се полицай
- Автор: Валё Пер, Шьовал Май
- Язык: болгарский
- Переводчик: Светла Стоилова
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Убийство на 31-я етаж. Смеещият се полицай». Краткое содержание книги:
Лицето на мъжа просветна веднага.
— Сигурно сме разговаряли за леки коли. Аз имах „Морис“, осмак, онзи, големия модел, нали го знаете? Споменах му го в един от разговорите.
— Аха, тъй ли било. Е, ако се сетите още нещо, обадете ми се веднага. Когато и да е.
— Беше вече поостаряла и нямаше много вид, но пък вървеше добре. Жената… жена ми се срамуваше от нея. Как можело да караме такава бричка, след като другите имали все нови коли…
Той замига и прекъсна.
Колберг набързо приключи разговора. Когато пазачът отведе Биргерсон, влезе млад лекар с бяла престилка.
— Е, как ви се видя? — попита той.
— Изглеждаше мил.
— Да — съгласи се лекарят. — Той е о’кей. Нужно е било само да се отърве от вещицата, която е имал за съпруга.
Колберг продължително го изгледа, прибра листовете си и тръгна.
Беше събота. Единадесет и половина вечерта. Гунвалд Ларшон мръзнеше въпреки дебелото си палто, шапка, клин и топлите туристически обувки, които бе обул. Стоеше във входа на Тегнергатан петдесет и три, неподвижно, както само един полицай можеше. Беше избрал това място неслучайно, в тъмното човек трудно би го забелязал. Всъщност той стоеше тук вече четири часа и то не за първа, а за десета или може би единадесета вечер. Смяташе да си тръгне, щом угаснеха лампите в прозорците, които наблюдаваше. За друго не мислеше. Малко преди полунощ пред срещуположния вход спря сив „Мерцедес“ с чужд номер. От него слезе някакъв мъж, който отвори багажника и измъкна отвътре куфар. Сетне отиде до входа, отключи портата и влезе. Две минути по-късно на партера светнаха два прозореца със спуснати щори.
Гунвалд Ларшон бързо прекоси улицата. Още преди две седмици се беше снабдил с подходящ ключ и когато влезе, свали палтото си и спокойно го окачи върху перилото на мраморната стълба, като най-отгоре сложи кожената си шапка. Разкопча сакото и посегна към пистолета, който носеше пристегнат под мишницата си.
Отдавна знаеше, че вратата се отваря навътре. Погледа я няколко секунди и си рече: ако сега нахълтам без причина, ще бъде провинение, за което вероятно ще ме понижат или уволнят.
После изби вратата с крак.
Тюре Асаршон и мъжът от колата стояха прави край масата и както се казва, изглеждаха като ударени от гръм. Тъкмо бяха отворили куфара, който лежеше пред тях.
Гунвалд Ларшон им посочи с пистолета да се отстранят, като вътрешно в себе си довърши започнатата на стълбището мисъл: но нищо, винаги мога отново да се хвана по корабите.
Без да сваля пистолета от тях, вдигна слушалката с лявата си ръка и набра номера на полицията. Мълчеше. Те двамата — също. Пък и какво ли всъщност имаше за казване?
Куфарът съдържаше двеста и петдесет хиляди таблетки „Риталина“, наркотик, който на черния пазар възлизаше на около един милион шведски крони.
Гунвалд Ларшон се прибра в къщи чак в три часа сутринта. Беше ерген и живееше сам. Както винаги прекара двадесетина минути в банята, облече си пижамата и легна. Разтвори романа от Йовре Рихтер-Фрих, който беше започнал, но много скоро го остави и се хвана за телефона.
Набра номера на Мартин Бек.
Гунвалд Ларшон имаше принцип никога да не мисли за работа, когато е в къщи и не помнеше да е звънял някому от леглото.
Мартин Бек вдигна още при втория сигнал.
— Здравей. Чу ли за Асаршон?
— Да.
— Тъкмо ми хрумна нещо.
— Какво?
— Че може би сме в грешка. Стенстрьом сигурно е следил Йоста Асаршон. Като е застрелял Асаршон и този, който го е следил, убиецът едновременно се е отървал от двамата.
— Да — съгласи се Мартин Бек. — Може би имаш право.
Гунвалд Ларшон бъркаше, но без да знае, беше навел следствието на правилна следа.
XXIV
Вече три вечери подред Улф Нурдин обикаляше града, облечен в лоден и ловджийско кепе, и се мъчеше да установи контакт с престъпния свят. Влизаше и излизаше от всевъзможни кафенета, сладкарници, ресторанти и клубове, все места, в които според Русата Малин, се беше подвизавал Йорансон.
Понякога обикаляше с кола, като в петък вечерта например. Седеше и зяпаше на площад Марияторйет, без да забелязва нещо по-особено, освен двамата мъже, които също зяпаха от една кола. Не ги познаваше, но се досещаше, че са цивилни като него, само че към районното управление или пък към отдела по наркотици.
Тия експедиции не му донесоха нищо ново за мъжа с името Нилс Ерик Йорансон. През деня все пак успяваше да допълни сведенията, дадени му от Русата Малин, като консултира различни административни органи, регистратури и пр. И бившата му съпруга, която живееше в Бурос и твърдеше, че почти го е забравила, тъй като за последен път го била видяла преди двадесет години.