Убийство на 31-я етаж. Смеещият се полицай
- Автор: Валё Пер, Шьовал Май
- Язык: болгарский
- Переводчик: Светла Стоилова
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Убийство на 31-я етаж. Смеещият се полицай». Краткое содержание книги:
— Да не сме вързани един за друг! Дори не бяхме гаджета, просто се срещахме от време на време. Може да е лапнал по някоя. Откъде да знам! Във всеки случай не съм го виждала доста отдавна.
Сервитьорката донесе поръчката и Русата Малин побърза да си налее.
— Знаете ли къде живее?
— Кой? Нисе ли? Не. Той изобщо нямаше квартира. Известно време живя при мен, сетне при някакъв приятел, в южната част на града, но мисля, че вече не е там. Всъщност не зная. Пък и да знаех, не е сигурно дали бих го казала на едно ченге. Не съм от тия, дето доносничат.
Нурдин отпи от бирата си и любезно погледна едрата руса жена на дивана пред себе си.
— Няма да има нужда от това, госпожице… Извинете, но как се казвате освен Малин?
— Името ми не е Малин. Казвам се Магдалена Росен. Хората ме наричат Русата Малин, защото съм тъй руса.
И тя приглади косите си.
— Впрочем за какво ви е притрябвал Нисе? Да не е направил нещо? Не искам да отговарям на куп въпроси, без предварително да зная за какво става дума.
— Да, разбирам ви. Ще ви кажа с какво можете да ни помогнете, госпожице Росен — съгласи се Нурдин.
Отпи нова глътка от бирата си и избърса устни.
— Може ли преди това да ви задам само един въпрос?
Тя кимна.
— Как ходеше облечен Нисе?
Тя сключи вежди и се замисли.
— Ами най-често с костюм. Един такъв светъл, май бежов, с облечени копчета. И риза, обувки и гащета, както всички мъже.
— А нямаше ли палто?
— Да, имаше нещо подобно, такова едно тънко, черно, от найлон, сигурно ги знаете. Защо питате? — погледна го тя с недоумение.
— Вижте какво, госпожице Росен, възможно е да е мъртъв.
— Мъртъв? Нисе? Но… защо… защо казвате, че е възможно? Откъде знаете, че е мъртъв?
Улф Нурдин извади носна кърпа и избърса врата си. В ресторанта беше задушно и потта вече лепнеше по цялото му тяло.
— Работата е там, че в моргата има един човек, когото не сме успели да идентифицираме. Имаме основание да предполагаме, че мъртвият е Нилс Ерик Йорансон.
— Че как е умрял? — попита Русата Малин недоверчиво.
— Той бе един от пътниците в онзи автобус, за който сигурно сте чели. Застрелян е в главата и вероятно е умрял на място. И понеже успяхме да открием единствено вас от всички, които са го познавали, бихме ви били благодарни, ако утре дойдете до моргата, за да видите дали е той.
Тя го зяпна ужасена.
— Как? Аз? Да дойда в моргата? За бога, никога!
Беше девет часът сутринта в сряда, когато Нурдин и Русата Малин слязоха от таксито пред клиниката по съдебна медицина на Томтебудавеген. В моргата влязоха заедно с Мартин Бек, който ги чакаше от четвърт час.
Въпреки набързо сложения грим Русата Малин изглеждаше бледа. Лицето й беше подпухнало, а косата й също не стоеше тъй добре, както предната вечер.
Нурдин се принуди да я изчака в антрето, докато се приготви, и когато най-после беше готова и излязоха на улицата, можа да установи, че в сравнение с бледата дневна светлина, мрачното осветление в ресторанта й правеше значителна услуга.
Персоналът на моргата беше предупреден за идването им и началникът ги въведе в хладилното помещение.
Върху разкъсаното лице на трупа бяха сложили кърпа, но така, че косата все пак да се вижда.
Русата Малин се хвана за Нурдин и прошепна:
— Ужас!
Нурдин я прегърна през широките рамене и я заведе по-близо.
— Гледайте внимателно — рече той тихо. — Вижте дали ще го познаете.
С ръка на уста тя огледа голото тяло.
— Какво е станало с лицето му? — попита тя. — Не мога ли да го видя?
— Бъдете доволна, че не ви се налага — отвърна Мартин Бек. — Вие и така би трябвало да го познаете.
Русата Малин кимна. Сетне махна ръка от устата си и кимна отново.
— Да — рече тя. — Това е Нисе. Тези белези и… да, той е.
— Благодаря ви, госпожице Росен — рече Мартин Бек. — А сега елате на кафе при нас в полицията.
По пътя в таксито тя седеше умълчана до Нурдин и само от време на време шепнеше под носа си:
— Господи, какъв ужас!
Мартин Бек и Нурдин й поднесоха кафе и сладки, а малко след това влязоха Колберг, Меландер и Рьон.
Русата Малин скоро започна да се съвзема и причината за това явно не беше само в кафето, а и във вниманието, което й се оказваше. Отговаряше с готовност на въпросите им, а на тръгване дори им стисна ръка и рече:
— Виж ти, не знаех, че фанте… полицаите де, можели да бъдат толкова мили.
Вратата след нея се затвори и всички останаха да умуват над думите й. Пръв се обади Колберг:
— Е „миличките“? Ще обобщим ли?
И обобщиха:
Нилс Ерик Йорансон.
Възраст: 38 или 39.
От 1965 г. или по-рано без постоянна работа.