Убийство на 31-я етаж. Смеещият се полицай
- Автор: Валё Пер, Шьовал Май
- Язык: болгарский
- Переводчик: Светла Стоилова
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Убийство на 31-я етаж. Смеещият се полицай». Краткое содержание книги:
— Претърсила съм къщата — рече тя.
— И какво откри?
— Общо взето, нищо. Той нямаше навик да крие нещата си. Освен това беше и много прибран. Но си имаше, разбира се, още един бележник. Оттатък на бюрото е.
Колберг стана и донесе бележника. Беше подобен на онзи, който намериха в джоба му.
— В този не пише почти нищо — обади се Оса Торел.
Свали чорапа от десния си крак и се почеса по стъпалото.
Кракът й беше тънък и слаб, с нежно извито стъпало и прави пръсти. Колберг го погледна миг-два, сетне обърна очи към бележника. Права беше. В него нямаше почти нищо интересно. Цялата първа страница бе запълнена с данни за нещастния Биргерсон, убил жена си.
Горе на втората страница имаше само една-единствена дума. Едно име. Морис.
Оса Торел погледна бележника и вдигна рамене.
— Марка лека кола — реши тя.
— Или някой литературен посредник в Ню Йорк — добави саркастично Колберг.
Тя застана до него и се вгледа в снимките. Сетне изведнъж удари с ръка по масата и рече с необикновено висок глас:
— Поне да бях бременна!
А сетне продължи, но вече по-тихо:
— Все казваше, че имало време. Искаше първо да го повишат.
Колберг се отправи колебливо към антрето.
— Имало време — мърмореше тя на себе си. Сетне: — Какво ще стане сега с мен?
Той се обърна и рече:
— Остави това, Оса. Ела.
Тя погледна светкавично към него и в гласа й прозвуча омраза:
— Ела? Къде? В леглото? Да, разбира се.
Колберг замълча, но продължи да я гледа.
Деветстотин деветдесет и девет мъже на хиляда биха видели в нея бледо, хилаво момиче с лоша стойка й мършаво тяло, тънки, пожълтели от никотин пръсти и занемарено лице. Невчесано и облечено в раздърпани дрехи, с чорапи, от които единият с няколко номера по-голям.
Но Ленарт Колберг виждаше пред себе си една от физическа и психическа гледна точка комплицирана млада жена с огнен взор и многообещаващи форми на тялото, примамлива, интересна и заслужаваща да се опознае.
Дали и Стенстрьом я беше видял такава, или и той спадаше към деветстотин деветдесет и деветте и просто е имал невероятен късмет?
Късмет.
— Не исках да кажа това — отрони Колберг. — Ела с мен у дома. Имаме достатъчно място. Стига си стояла сама.
Тя заплака още в колата.
XXII
Вятърът посрещна Нурдин с излизането му от метрото, на ъгъла между Свеавеген и Родмансгатан. Духаше в гърба му и той бързо се отправи на юг по Свеавеген. Когато сви по Тегнергатан, попадна на завет и забави крачките си. На двадесетина метра от ъгъла имаше сладкарница. Спря се пред витрината й и погледна вътре.
Зад щанда седеше червенокоса жена в светлозелена престилка и говореше по телефона. Заведението беше съвсем пусто.
Нурдин продължи нататък, пресече Лунтмакаргатан и се спря пред картината, която висеше зад стъклото на един антикварен магазин. Докато стоеше така и се питаше, дали целта на създателя й е била да изобрази два лоса, два елена или може би един лос и един елен, чу зад гърба си глас.
Aber Mensch, bist Du doch ganz verrückt?4
Обърна се и видя двама мъже да прекосяват улицата. И едва когато те стигнаха отсреща, забеляза сладкарницата. Отправи се нататък и влезе. Двамата мъже вече слизаха по една вита стълба зад тезгяха. Последва ги.
Помещението, в което попадна, беше пълно с младежи, които заедно с музиката вдигаха оглушителен шум. Огледа се за свободна маса, но такава явно нямаше. За миг се поколеба дали да си свали шапката и палтото, но реши да не рискува. В Стокхолм не можеше да се разчита на никого, в това беше убеден.
Огледа посетителките. Имаше не малко блондинки, но нито една не отговаряше на описанието на Русата Малин. Тук немският като че ли беше преобладаващият език. Столът до една слаба брюнетка, явно шведка, изглеждаше свободен и той разкопча палтото си и седна. Сложи шапката на коленете си и реши, че лоденът и ловджийската му шапка не би трябвало да го отличават много от повечето немци край него.
Наложи се да почака четвърт час, докато сервитьорката му обърне внимание. През това време се огледа. Приятелката на брюнетката, която седеше срещу него, му хвърляше по някой и друг сдържан поглед.
Когато получи кафето си, го разбърка, обърна се към момичето до себе си и с известна надежда да го вземат за чест посетител на заведението се опита да произнесе въпроса си на стокхолмски диалект.
— Да знаеш къде е Русата Малин тая вечер?
Брюнетката го изгледа. Сетне се усмихна и се наведе към приятелката си.
— Чуваш ли, Ева, северняк пита за русата Малин. Знаеш ли я къде е?
Приятелката погледна Нурдин и се провикна към някого по-навътре в заведението.
4
А бе човече, ти луд ли си? (нем.) — Б.пр.