Убийство на 31-я етаж. Смеещият се полицай
- Автор: Валё Пер, Шьовал Май
- Язык: болгарский
- Переводчик: Светла Стоилова
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Убийство на 31-я етаж. Смеещият се полицай». Краткое содержание книги:
— Какво му е на тоя зидоразбивач? Кисел ли е?
Мартин Бек кимна. Колберг отиде до прозореца и погледна навън.
— Каква гадост! — изруга той.
— Оса още ли живее у вас?
— Да — отвърна Колберг. — И само не казвай: „Да не би да си си направил харем?“, защото господин Ларшон вече те изпревари.
Мартин Бек кихна.
— Наздраве — рече Колберг и продължи. — За малко не го изхвърлих през прозореца.
Колберг наистина е един от малкото, които биха се справили с това, рече си Мартин Бек.
— Благодаря — каза той.
— За какво благодариш?
— Че каза „наздраве“.
— А, да. Малко са учтивите хора, дето била го казали. Имах веднъж един случай. Някакъв фотограф беше набил жена си до посиняване, а сетне я изхвърлил гола на снега. И всичко това, защото не казала „благодаря“ на неговото „наздраве“. Навръх Нова година. Но той, разбира се, беше пиян.
Помълча малко и продължи колебливо:
— Сигурно не може да се изкопчи повече от нея. Имам пред вид Оса.
— Е, нали все пак знаем с какво се е занимавал Стенстрьом — отвърна Мартин Бек.
Колберг го погледна объркано.
— Как така знаем?
— Разбира се, че знаем. С убийството на Тереза. Това е ясно като бял ден.
— С убийството на Тереза ли?
— Да. Не го ли разбра?
— Не — отвърна Колберг. — Не го разбрах. Въпреки че премислих всичко от последните десет години насам. Защо не ми каза нищо?
Мартин Бек го погледна, дъвчейки замислено края на химикалката си. Щеше да каже нещо, но Колберг го изрече преди него:
— Да, не е достатъчно човек да общува с другите само по телепатия.
— Прав си — отвърна Мартин Бек. — Пък и случаят с Тереза е от преди шестнадесет години и ти си нямал нищо общо с разследването. От начало до край с него се е занимавала стокхолмската полиция. Бих казал, че само Ек единствен от всички е останал тук оттогава.
— Значи, ти вече си прегледал делото?
— Грешиш. Само го поразлистих. Това са хиляди страници. Документите са във Вестберя. Ще отидем ли да ги видим?
— Добре. Паметта ми трябва да се освежи.
Вече в колата Мартин Бек попита:
— Предполагам, че си спомняш достатъчно, за да разбереш, защо Стенстрьом се е захванал с Тереза?
Колберг кимна.
— Да, защото е било най-трудното, с което е можел да се захване.
— Точно така. Най-невъзможното от всичко невъзможно. Искаше веднъж завинаги да покаже на какво е способен.
— И взе, че се остави да го застрелят — подметна Колберг. — Каква глупост! И къде е връзката?
Мартин Бек не отговори и те през целия път мълчаха. Чак когато с мъка се добраха до Вестберя и паркираха колата в кишата пред участъка, Колберг попита:
— А сега случаят „Тереза“ ще може ли да се реши?
— Мисля, че е изключело — отвърна Мартин Бек.
XXV
Колберг въздъхна отчаяно и запрелиства наслуки из подвързаните протоколи.
— Ще ми отнеме цяла седмица да ги изчета — изстена той.
— Да, най-малко седмица. Известни ли са ти поне самите обстоятелства?
— Не, нищо не мога да си спомня.
— Тук някъде трябва да има резюме. Но ако искаш мога да ти го предам устно.
Колберг кимна. Мартин Бек подбра няколко листа и каза:
— Фактите сами по себе си са ясни и категорични. Всичко е много просто и точно в това е проблемът.
— Хайде започвай — настоя Колберг.
— Сутринта на десети юни хиляда деветстотин петдесет и първа година, което ще рече преди повече от шестнадесет години, някакъв мъж, излязъл да търси избягалата си котка, намерил в едни храсти, близо до игрището Стадсхаген, тук на Кунгсхолмен, мъртва жена. Лежала гола, по корем и с прибрани до тялото ръце. Съдебномедицинската експертиза показала, че смъртта е настъпила вследствие на удушване, станало около пет дни преди това. Трупът бил добре запазен, което предполагало, че е лежал в хладилен склад или нещо подобно. Като цяло, престъплението приличало на изнасилване, но тъй като вече било минало доста време, при аутопсията не могло да се установи със сигурност дали наистина е имало изнасилване.
— Което си е пак садистично убийство — подхвърли Колберг.
— Разбира се. Огледът на местопрестъплението показал, че трупът е лежал там не повече от дванадесет часа. По-късно това било потвърдено и от свидетели, които предната вечер минали покрай храсталака и обезателно са щели да забележат трупа, ако е лежал там. Освен това били намерени частици плат и конци, които показвали, че мъртвата е била закарана дотам увита в сиво одеяло. От което следва, че убийството е станало другаде. Престъпникът дори не се е опитал да прикрие трупа с клони или шума. Мисля, че това беше всичко… не, чакай, има още две неща. Преди смъртта си тя дълго време не била яла. И не открили никакви следи от престъпника. Примерно стъпки или нещо друго.