Убийство на 31-я етаж. Смеещият се полицай
- Автор: Валё Пер, Шьовал Май
- Язык: болгарский
- Переводчик: Светла Стоилова
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Убийство на 31-я етаж. Смеещият се полицай». Краткое содержание книги:
— Лягахме заедно — помогна й Колберг.
— О’кей, лягахме заедно толкова пъти на ден, колкото по-рано за цял месец. Много често дори не ме оставяше да отида на работа. Няма защо да отричам, че бях приятно изненадана. И много учудена. Все пак живеехме заедно повече от четири години. Но…
— Продължавай — подкани я Колберг.
Тя пое дълбоко въздух.
— На мен, разбира се, ми беше приятно — каза тя. — Да ме буди в четири часа през нощта, да не ми дава да спя и да стоя облечена, да не ме пуска на работа. Да не ме оставя на мира в кухнята и да го правим навсякъде. Но той самият не се беше променил и след известно време ми се стори, че ме подлага на някакъв експеримент. Попитах го, но той само се засмя.
— Засмя ли?
— Да, през цялото това време беше в много добро настроение. Чак докато… да, чак докато го убиха.
— Защо?
— Нали точно това се питам и аз. Но едно все пак разбрах, когато първият шок отмина.
— Какво?
— Че ме е използувал като някакъв експериментален обект. Той знаеше всичко за мен. Знаеше, че се възбуждам при много малко усилие от негова страна. Аз пък знаех всичко за него. Като например това, че не беше особено активен, освен от време на време.
— И колко продължи това?
— До средата на септември, когато изведнъж стана много зает и започна да отсъствува от къщи.
— Което въобще не е вярно — подхвърли Колберг.
Изгледа я продължително и добави:
— Благодаря. Ти си добро момиче. Харесваш ми.
Тя го погледна изненадано и малко недоверчиво.
— И не ти каза с какво се занимава?
Тя поклати глава.
— Дори не загатна?
Ново поклащане на главата.
— И ти не забеляза нищо особено?
— Често беше навън. Искам да кажа на улицата. А това се усеща. Връщаше се мокър и премръзнал.
Колберг кимна.
— Много често се будех, когато се връщаше страшно късно и лягаше до мен, леден като висулка. Но последния случай, за който ми е говорил, беше от първата половина на септември. За някакъв мъж, който убил жена си. Мисля, че се казваше Биргерсон.
— Да, спомням си — рече Колберг. — Семейна трагедия. Много проста и обикновена история. Не разбирам защо въобще ни намесиха тогава. Беше като взета от някой учебник. Нещастен брак, неврози, скандали, малко пари. Накрая мъжът повече или по-малко неволно ударил жена си и тя умряла. Искал да се самоубие, но не посмял и отишъл в полицията. Но си права. Случаят беше поверен на Стенстрьом. Той се зае с разпитите.
— Чакай малко, по време на разпитите се случи нещо.
— Какво?
— Не зная, но една вечер Оке си дойде много весел.
— Какво толкова весело може да е имало? Тъжна история. Типично престъпление от стремеж към благополучие. Един самотен човек с жена вещоманка, която непрекъснато му натяквала, че не печелел достатъчно пари. Че не могат да си купят яхта, вила и кола като на съседите.
— Но по време на разпитите мъжът е казал нещо на Оке.
— Какво?
— Не зная. Но е било нещо много важно за Оке. Аз, разбира се, попитах, както и ти, но той само се засмя и каза, че скоро ще видя.
— Точно така ли каза?
— Скоро ще видиш, мила Оса. Точно това каза. Изглеждаше много уверен.
— Странно.
Поседяха известно време мълчаливо. Пръв се опомни Колберг. Вдигна разтворената книга от масата и попита:
— Разбираш ли какво е искал да каже с тези бележки?
Оса Торел стана, обиколи масата, опря ръка на рамото му и надникна в книгата.
— Вендел и Свенсон пишат, че сексуалният убиец често е импотентен и достига неестествено задоволяване като извършва убийство. А отстрани Оке е написал „или обратно“.
Колберг вдигна рамене и рече:
— Да, разбира се. Иска да каже, че убиецът може и да е свръхсексуален.
При което тя веднага сне ръката си. Той вдигна очи към нея и за свое учудване забеляза, че отново се е изчервила.
— Не. Не това иска да каже.
— А какво тогава?
— Точно обратното. Че жената, тоест жертвата, може да заплати с живота си именно защото тя е свръхсексуална.
— Откъде знаеш?
— Знам, защото веднъж разговаряхме по този въпрос. Във връзка с онова американско момиче, дето беше убито в Йота-канал.
— Роузана — досети се Колберг.
И като се позамисли, добави:
— Но тогава още не му бях дал книгата. Спомням си, че я видях веднъж, когато се местехме от Кристинеберг и разчиствах чекмеджетата си. Дадох му я по-късно.
— И това, другото, дето го е написал, също изглежда логично — отбеляза тя.
— Да. Няма ли някои бележник или тефтерче, в което си е записвал разни работи?
— В джобовете му не открихте ли бележник?
— Да, и го разгледахме. Но в него нямаше нищо интересно.