Убийство на 31-я етаж. Смеещият се полицай
- Автор: Валё Пер, Шьовал Май
- Язык: болгарский
- Переводчик: Светла Стоилова
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Убийство на 31-я етаж. Смеещият се полицай». Краткое содержание книги:
— Тук едно фанте пита за Русата Малин. Нали не знаете къде е?
— Не-е-е — прозвуча одобрителният отговор.
Нурдин мрачно засърба кафето си, питайки се откъде бяха разбрали, че е полицай. Явно не ги разбираше тия стокхолмчани.
Когато се изкачи да си тръгва, към него се приближи сервитьорката, дето му поднесе кафето.
— Чух, че търсите Русата Малин — рече тя. — Вие наистина ли сте полицай?
Нурдин се поколеба, но сетне кимна.
— Ако можете да я окафезите за нещо тая маймуна, ще се радвам повече от всеки друг — продължи тя. — Мисля, че знам къде е. Когато я няма тук, обикновено ходи в една закусвалня на Енгелбректсплан.
Нурдин благодари и излезе на студа.
На новото място също я нямаше. Впрочем заведението изглеждаше почти изоставено от вероятните си постоянни посетители. Но още не искаше да се отказва и затова се приближи до една жена, която седеше сама и четеше някакво омачкано от прелистване списание. Отговори му, че не познава Русата Малин, но му препоръча да надникне в един от ресторантите на Кунгсгатан.
Нурдин закрачи отново по омразните му стокхолмски улици, мечтаейки си за своя Сундсвал.
Този път усилията му се увенчаха с успех.
Отпрати с глава портиера, който понечи да вземе палтото му, застана на прага на ресторанта и огледа заведението. Забеляза я почти веднага.
Беше едра на ръст, но не изглеждаше дебела. Светлорусата й коса бе изкусно вдигната на кок.
Не се усъмни нито за миг, че това е Русата Малин.
Седеше на канапето до прозореца с чаша вино пред себе си. Мястото до нея се заемаше от някаква доста по-възрастна жена, чиято дълга черна коса, пусната небрежно до раменете, в никакъв случай не я подмладяваше. Сигурно някоя гратискурва, помисли си Нурдин.
Погледа двете жени известно време и видя, че не разговарят. Русата Малин зяпаше в чашата, която въртеше между пръстите си, чернокосата оглеждаше салона, като от време на време с кокетно движение на главата отмяташе дългата си коса.
Нурдин се обърна към портиера:
— Извинете, знаете ли как се казва русата дама отсреща?
Портиерът погледна към дивана.
— Хм, дама — изсумтя той. — Оная? Не, не знам името й, но май й викаха Малин. Дебелата Малин или нещо такова.
Нурдин му подаде шапката и палтото си.
Чернокосата го загледа обнадеждена, докато се приближаваше към масата им.
— Извинявайте, че ви безпокоя — започна Нурдин. Бих искал, ако може да поговоря с вас, госпожице Малин.
— За какво? — попита тя.
— Касае се за един ваш приятел — обясни Нурдин. — Бихте ли желали да отидем на някоя друга маса, за да поговорим на спокойствие?
Русата Малин погледна приятелката си и той побърза да добави:
— Ако, разбира се, приятелката ви не възразява?
Чернокосата си наля вино от каната на масата и стана.
— Няма да ви преча — рече тя засегната.
Русата Малин мълчаливо я изчака.
— Ще седна при Тура — рече приятелката. — Чао, Малин.
Взе си чашата и се отдалечи навътре в заведението. Нурдин издърпа стола и седна. Русата Малин го наблюдаваше търпеливо.
— Казвам се Улф Нурдин, първи помощник-инспектор от полицията — представи се той. — Може би ще можете да ни помогнете в една работа.
— Така ли? — попита Русата Малин. — И каква по-точно? Казахте, че се касаело за мой приятел.
— Да — потвърди Нурдин. — Бихме искали да ни дадете някои сведения за един човек, когото познавате.
Русата Малин го погледна презрително.
— Аз не доноснича — рече тя.
Нурдин измъкна от джоба си пакет с цигари и й предложи. Тя си взе и той й поднесе огънче.
— Не става въпрос да доносничите — успокоително започна той. — Преди няколко седмици сте отишли с двама мъже и бяло „Волво Амазон“ в един гараж в Хегерстен. Гаражът се намира до Клуббакен и е собственост на един швейцарец, на име Хорст. Мъжът, който е карал колата, е бил испанец. Спомняте ли си?
— Да, спомням си. И какво? Аз и Нисе само го придружихме, този, Пако де. Нисе трябваше да му покаже пътя до гаража. Впрочем той вече се върна в Испания.
— Кой? Пако ли?
— Да.
Допи чашата си и наля остатъка от каната.
— Мога ли да ви предложа нещо? — рече Нурдин. — Още малко вино?
Тя кимна и Нурдин махна на сервитьорката да се приближи.
Поръча половин кана вино и халба бира.
— Кой е Нисе? — попита той.
— Ами онзи в колата. Нали вие самият го казахте преди малко.
— Да, но как е цялото му име? С какво се занимава?
— Казва се Йорансон. Нилс Ерик Йорансон. Не зная с какво се занимава. Вече от няколко седмици не съм го виждала.
— Защо? — попита той.
— Какво?
— Защо не сте го виждали от няколко седмици? Нали по-рано доста често се срещахте?